Пълна луна [Герои]

Тук си пускайте героите. Няма нужда да ми пращате ЛС-та или подобни работи. Правите си героя, пускате го тук и аз го включвам в списъка.

1. mo.rka
   
2. cuz i'm Cullen...
   
3. Scarlett
   
4. 
   

* Реда на писане е същия като реда на записваме.
* Трябва да пускате мнението си до седмица, за да не се налага да чакаме твърде дълго. Ако има някакъв проблем и се налага по-голямо забавяне, само кажете.

Име на родителите: Роджър и Бетани Фелмър

Описание: Лурбел има дълга, абаносово черна коса. Кожата ѝ винаги има лек загар, вследствие на работата, която върши навън. Очите ѝ са небесносини. Тя е слаба и средна на ръст.
Характер: Лурбел е тих човек. Трудолюбива е и честна. Обича спокойствието и тишината. Ограничените ѝ социални контакти са я оставили неподготвена за света. Много е емоционална и често наивна. Обича да мечтае и понякога ѝ е трудно да съобрази какво се случва в реалността.
История: „Мислех, че живея без късмет. Може би и вие така ще решите, след като чуете историята ми. Оставям на вас да прецените. От самото начало ли да започна? Добре, щом така желаете...
Родила съм се в бедно семейство. Може би липсата на средства ни е направила толкова близки. Не зная. Вероятно е така. Майка ми често ми повтаряше, че усмивката на твой близък ти дава повече, отколкото златото. Смятам, че е права, макар че и досега не знам какво точно ти дава златото. Никога не съм го имала, разбирате ли? Аз съм единствено дете. Майка ми била бременна и преди това, но пометнала. Не знам дали би трябвало да съжалявам. Както и да е, аз бях единствената дъщеря и може би затова нашите ме пазят толкова. Това ми изигра лоша шега. Не можете да си представите колко лоша.
Още от малка ми беше трудно да се сприятелявам. Живеех в малко село, близо до Кралството на Западния лес. Предпочитах да прекарвам времето си в гората, сред природата и животните. Именно там срещнах Джереми. Тогава не знаех какъв е, а когато разбрах вече беше късно - бях влюбена в него така, както никога не съм си представяла, че ще бъда. Горе-долу по това време нападенията над хора от върколаци зачестиха. Хората се разбунтуваха. Семейството ми разбра за Джереми и неговата тайна.
Баща ми е един от хората, които в момента са някъде навън и избиват върколаци. Аз съм затворена в къщи. Струва ми се, че ще умра. Надявам се да умра. Всеки вик от болка навън може да е на Джереми. Не мисля, че ще понеса да слушам това дълго. Не искам да го понеса...”

Име на родителите: Жанин и Сейт Дейръм
Описание:Синистра е висока и слаба.Има бледа кожа и тъмно сини очи,които понякога придобиват червеникав отенък.Косата й е почти черна и права и стига до раменете й.Има чип нос и пълни устни и според нея-ушите й са прекалено големи за главата й.
Характер:Си не е типичния представител на расата си.За разлика от останалите вампири,тя умее да подтиска жаждата си и да контролира желанията си.Никога не е убивала човек.Въпреки това тя е арогантна,невъздържана и прекалено емоционална.Лесно се гневи и никога не отстъпва-инатът й е в кръвта.Не спазва правилата,дори самата тя да ги е поставила и не приема ничии съвети за действията си.Свикнала е да живее по свои собствени закони.
История: Никога не съм молила да ме сполети такава съдба.Вампир,отгледан от смъртните си врагове върколаците.Как ви звучи?Като шега,нали?И на мен ми се струваше като такава,когато бях малка.Тогава аз не осъзнавах,че не бях като дечицата около мен,които още от малки проявяваха признаци да са като родителите си.И момченцата,и момиченцата заякваха и аз разбирах,че са върколаци.Моето тяло,обаче,противно на всичките ми очаквания,си оставаше слабичко и тънко,колкото и да се тъпчех.Родителите ми знаеха за този мой дефект и го пренбрегваха.Винаги когато ги питах с какво се различавам от останалите,майка ми побеляваше,а баща ми се усмихваше тъжно.
Когато навърших 14 години осъзнах какво се случваше всъщност.Бях достатъчно умна,за да се досетя какво същество бях и как промените в тялото ми действаха на идентичността ми.Кучешките ми зъби се бяха удължили значително,а хватката ми бе станала по-силна от преди,макар да ми личеше външно.Усещах страшна жажда все по-често и по-често и нямаше начин да я утоля дори с 15 кофи вода.
Книгите ми дадоха отговора,който търсех.Вампир.Една дума,която се наби в съзнанието ми,но не смеех да я спомена.Знаех,че бидейки вампир аз бях срещу родителите си.Или по-скоро трябваше да ги наричам "онези,които ме отгледаха?"Те сами се предадоха на 16тия ми рожден ден.Разказаха си всичко от игла до конец,а аз слушах,сякаш не го бях очаквала.Намерили са ме в гората,когато съм била едва на няколко месеца и са ме отгледали преди да разберат,че не съм човешко същество,а момиче вампир.И така порастнах.Станах нещо ужасно,но вече никой не го е грижа.Играя по своите правила...