Задругата на пръстена

Силен тропот на коне се чу откъм портите към двореца.Конете прекрачиха прага и вратите се затвориха зад тях.Ездачите бързо слязоха и се насочиха към самия замък,оставяйки животните си на слугите,които да се погрижат за тях.
Крал Елронд беше седнал в невероятната си градина,заедно с един мъж и висок магьосник,като тихичко обсъждаха нещо.Когато гостите влетяха при тях и един по един се поклониха,насядвайки по столовете,главата на кралят постоянно кимаше ли кимаше.След като всички бяха готови,или поне повечето,в стаята се появи съюия онзи полуръст,който се беше събудил едва преди няколко часа.Сините му очи трескаво огледаха наоколо,а пръстите му потреперваха.
-Това,приятели мои,е хобитът Фродо,син на Дрого.
Сетне той представи на хобитът останалите,които Фродо все още не познаваше.До Глоин седеше по-малко джудже с червеникава брада,стискащо някаква брадва в ръката си-това бе синът му Гимли.Край Глорфиндел имаше още съветници на Елронд;а заедно с него бе и Галдор,елф от Сивите заливи,дошъл по заръка на Кирдан Корабюстроителя.Имаше и един странен елф,облечен в зелено и кафяво-Леголас,пратеник на баща си Трандуил,крал на елфите от Северен Мраколес.До него се бе настанила елфка,с бледа кожа и меки черти,красиви сини очи и дълга до кръста руса коса.Когато погледа на Фродо се спря на нея,тя лекичко му намигна.А малко настрани стоеше висок тъмнокос и сивоок мъж с прекрасно и благородно лице,и с горд и твърд поглед.Дългото пътуване до тук бе оставило следи по одеждите и ботушите му,на врата му висеше сребърна верижка с един единствен бял камък,а косата му бе тъмна и къдрава.
-Това-каза Елронд и се обърна към Гандалф-е Боромир,човек на Юга.
Един стол през него стоеше Бързоход,отново облечен във вехтите си пътни дрехи.А до него плахо се подаваше мъртвшки бледото лице на младо момиче.Дългата й черна коса се спускаше свободно по раменете,върху тъмното й наметало,червеникавите й очи проблясваха от светлината,а тънките й устни се бяха изкривили в лека усмивка.
-Аурора Сейнт Клеър-представи я Елронд
Момичето огледа останалите присъстващи и погледа й се спря на Фродо.Усмивката й мигновено изчезна и тя с бавни крачки се приближи до него,навеждайки се към ухото му.
-Не се страхувай от мен,малък хобите.Няма да те нараня-ярко червените й устни докоснаха бузата му лекичко и тя се върна на мястото си.
Арагорн я сръга лекичко в ребрата,а тя дори не го удостои с поглед.
-Приятели,настъпват тежки времена.Саурон събира армията си.Саруман,който до скоро оглавяваше Ордена на магьосниците,е на негова страна.Създали са нов вид орки-Урук-хай,които могат да се движат и през деня,което ги прави още по-опасни.Те убиват,грабят,колят,без да им мигне окото.Но ние имаме едно преимущество-най-ценното оръжие на Саурон е в наши ръце.-кралят вдигна една сребърна верижка върху която се открои златен пръстен.-Единствения пръстен,който владее всички останалите.
Очите на повечето се разшириха от ужас.
-Единствения начин да унищожим врага,е като унищожим този пръстен.Той е поддържал духът на Саурон през всичките години.
-Пазете се!-извика джуджето на име Гимли и замахна силно с брадвата си към пръстена,който си остана недокоснат,а ниското човече изхвърча няколко метра назад.
-Глупак-недоволно прошепна на Арагорн чернокосата до него,но мъжът отново я погледна укорително.
-Така няма да стане,господарю Гимли.Пръстенът може да бъде унищожен единствено,ако бъде хвърлен в огъня на планината,на която е изкован.Планината в Мордор.
-Дайте го на хората-извика изведнъж Боромир,изправяйки се-Ние ще го използваме за добри цели,ще се борим срещу Саурон.Защо да унищожаваме такава власт,щом можем да я използваме?!
-Пръстенът опиянява и не бива да го слагате.Назгулитата ще ви открият незабавно и ще бъдете мъчително убити.Пръстенът търси своя господар,както господаря му търси него-заговори спокойно Бързоход.
-Кой си ти,че да ми говориш,скитнико?Какво знаеш ти за Пръстена?-попита го вледеняващо Боромир,обръщайки се към него с неприкрита злоба.
-Не смей да му говориш така-намеси се в спора Леголас-Той е Арагорн,син на Араторн,наследника на Исилдур.Той е твой господар!
-Жалки сте-изсъска недоволно Аурора-Не сме се събрали тук,за да се карате помежду си.Послушайте крал Елронд,щом той казва,че пръстена трябва да бъде унищожен,значи е така.Не се дръжте като малки момченца.Боромир,невъзможно е такава власт да се даде на хората.Власта носи и отговорност,а хората не могат да я поемат!
-Аурора е напълно права,приятели мои.Единствения пръстен трябва да бъде унищожен!-продължи Елронд-Кой от вас е готов да се нагърби с тази задача?
Боромир отново изкрещя нещо и се разрази голям спор.Гандалф,Гимли,всички се намесиха,опитвайки се да постигнат споразумение.Това,което постигаха беше скандал и крясъзи,нищо повече.Само двете момичета стояха и безмълвно ги гледаха острани.Физиономията на Аурора беше отегчена и незаинтересована,а на елфката-по-скоро ужасена.Чернокосата се изправи и се приближи до нея.
-Привет.Казвам се Аурора-тя подаде ръка на русокоската.
-Селен-отговори тя и двете се ръкуваха.
-Аз ще го отнеса-извика извенъж Фродо,гледайки уплашено
Всички глави се извърнаха към него.
-Аз ще отнеса пръстена до планината,за да го унищожа-каза той,малко по-спокойно.
Няколко минутната тишина се оказа прекалено тягостна.Гандалф първи се опомни.
-Щом така си решил,Фродо Бегинс,аз обещавам да ти помогна с всички средства,за да облекча товара,който тежи на гърба ти.-обясни той и очите му блеснаха с онази непозната топлина.Той сложи ръцете си на раменете на хобита.
-Фродо,приеми моя меч,в знак на вярност.Заклевам се да те защитавам докато не умра-Арагорн коленичи пред него,подавайки му меча си.Очите на хобита светнаха и усмивка оазри лицето му.
-Във вярност се кълна и аз-Леголас се приближи-Давам ти лъкът ми.-Фродо го погледна благодарно.
-Получаваш и моята брадва,братко-Гимли подаде оръжието си.
Аурора погледна първо към Арагорн,а после и към Селен.Тя издърпа сребристия си меч и прокара пръст по острието му.Замахна силно и мечът се заби точно до Фродо,с думите:
-Обещавам да те защитавам,малки хобите,с цената на всичко.
Селен наблюдаваше мълчаливо.Сетне,стиснала здраво лъка си,пристъпи напред,с непоколебимо изражение.
-Никой не ще ти навреди,Фродо Бегинс. - тя вдигна ръка и притисна лъка до гърдите си. - Докато аз съм наблизо.
-От днес нататък,вие сте Задругата на пръстена! - каза Елронд.
Радостни възглази оглаиха залата.Някой от присъстващите стиснаха ръката на Фродо.
Селен и Аурора наблюдаваха отстрани.Елфката оглеждаше внимателно всеки.Стори и се,че има някой.Точно при мястото,където седеше Фродо.Не сподели опасението си с чернокосата жена.
Запристъпва бавно напред.Когато наближи забеляза,че това е полуръст.Беше дебел,с кафяви очи и русолява,къдрева коса.
Селен го зграбчи за яката.
-Дебели хобите,няма смисъл да се криеш. - рече тя добронамерено. - Фродо,имаш посетител. - допълни на висок глас Селен и пусна яката на хобита.Той се строполи на земята.Селен му помогна да стане,а той старателно си изтупа дрехите.
-Сам! - викна Фродо от другата страна.Приближи се до приятеля си и го потупа по рамото.
-Мисля,че имаме още посетители. - засмя се Аурора,сочейки към двамата току-що влезли полуръстове.
-И ние идваме. - оповестиха те в един глас.
-Интересно. - отбеляза някой от присъстващите.
-Как се казвате хобити? - попита Арагон.
-Аз съм Мери.
-А аз Пипин.
-Ще е опасно за вас,малки хобити. - засмя се Аурора.
Те поклатиха решително глави.
-Добре. - съгласи се Елорнд. - Нека дойдат с вас.Утре призори ще тръгнете за Мордор.За това нека всички починем.Беше тежък ден.

Слънцето изгряваше и пръскаше светлина по земята.Една женска фигура седеше до езерето и гледаше замислено водните лилии.До нея прекасен бял кон пиеше вода.Селен го галеше с едната си ръка.
-Виждам,че все пак не съм първата. - обади се някой зад тях.
Селен не се обърна.Знаеше кой е.
-Всеки момент ще дойдат и другите.Защо не дойдеш,Аурора?
Но жената вече седеше до нея.
-Предтоят ни тежки дни. - каза Селен.
-Зная.Но ще ги преодолеем...ако сме заедно. - отвърна и чернокосата веднага.
Селен се усмихна.Понечи да каже нещо,но зад тях се чу конски тропот.Двете жени се изправиха.
С едно бързо движение,русокосата вече беше на коня си.Кимна към останалите от задругата и леко дръпна юздите на коня.Бавно,равномерно той тръгна напред и се вреди при останалите.
Аурора свирна с уста.Не повече от минута и откъм другата страна на езерото изникна черен жребец препускащ в галоп.
-Тръгваме ли? - попита тя,когато конят и се доближи.

Портите на замъка се отвориха и шест коня препуснаха напред по осветените от слънцето поляни,с пълна сила.Гандалф ги бе насочил към Съдбоновната планина,а пътя до там беше дъкъг и труден.Яздеха в точно определен строй,за да опазят Фродо по възможно най-добрия начин.Той не трябваше да слага пръстена,не биваше Назгулите да ги открият..По никакъв начин.Най-отпред бяха Арагорн и Селен,заедно с Мери и Пипин на конете си.Двамата хобити трескаво обсъждаха нещо свързано с Графството и оживено спореха,докато елфката и мъжът само се подсмихваха.Зад тях бяха Аурора,която беше „приютила” на коня си Фродо и от време на време се оглеждаше наоколо.Често посягаше към меча на колана й,държейки още по-стегнато юздите.Леголас,заедно с Гимли,беше до нея и я изучаваше от глава до пети.Елфът се усмихваше при всяко нейно движение,сините му очи не се отделяха от нея и въпреки честите побутвания от джуджето зад него,продължаваше да я зяпа.Чернокосата го усещаше,но реши да го игнорира.Та нали елфите си бяха любопитни по принцип?!
Най-отзад бяха Гандалф,с пълничкия хобит Самознай и Боромир,високо вдигнал глава,мислещ се за велик.
Слънцето започна да залязва,а Задругата продължаваше да напредва.Бяха решили да спрат до една горичка,за да преспят и да оставят конете там.Пътят им трябваше да продължи пеша.Привечер успяха да стигнат желаното място и наклаха голям огън.Елфите в Ломидол им бяха дали лембас,който засищаше бързо,затова скоро повечето налягаха под дървета и до камани.Арагорн навлезе в гората,за да вземе още дърва за „отоплението”,Гандалф замислено чертаеше нещо върху пръста с бастуна си,Селен грижовно завиваше хобитите,които вече спяха дълбоко,Гимли хъркаше равномерно под едно вековно дърво,а Боромир се упражняваше с меча.На повечето не им се спеше.Или просто не можеха да заспят,знаейки каква опасност ги грози.
-Не,Боромир,опитай отляво-засмя се един студен и същевремено мек глас зад мъжът.Той рязко се обърна,замахвайки с желязото,като го удари в меча на Аурора.По лицето й беше изписала усмивка,а очите й светеха приятно.
-Съвети ли ми даваш?-възкликна Боромир и момичето срещу него се разсмя.
-Разбира се-потвърди тя и се завъртя нападайки го.
Двамата започнаха измислената си битка.Атаките на Боромир бяха слаби и Аурора ги отбиваше леко.Тя усещаше,че той й се дава,само защото е момиче,а не биваше да е така.
-Не ме разбирай погрешно,но дори да не играеш по-зле от Леголас,например,пак ще те победя.
-Харесва ми самонадеяноста ти-похвали я мъжът и парира атака й.
-Спрете!-беше гласът на Леголас,идващ някъде от началото на гората.
Аурора мигновено прекъсна поредното си нападание и следвана от Боромир изтичаха при елфът.
-Какво чуваш?-попита го тя
-Назгули..Фродо!
Аурурора се затича към малката завита фигурка от другата страна на огъня.Когато обаче отметна наметалото,там нямаше никой.Тя сложи ръката си над пространството и усети,че там имаше някой.С точни и предценени движения,тя намери ръката му и издърпа пръстена.Хобитът мигновено се появи на мястото си.Чернокосата изпуфтя ядосано и го грабна за ръката.
-Пътят на юг е наблюдаван-Гандалф се бе изправил -Ще преминем през похода на Карадрас.
Очите на повечето се разшириха от ужас,особено тези на Селен.
-Арагорн още е в гората-каза тя-Не можем да тръгнем без него,Гандалф!
-Отиди да го потърсиш.Ще ви чакаме на върха на планината-сигурно каза Леголас и я побутна лекичко-Отивай,Селен,моля те.
Елфката кимна и грагвайки лъкът си,изтича към гората.
Аурора огледа всички до един и грабвайки Фродо за ръката се затича направо.

Селен крачеше бързо,но внимателно,като се оглеждаше на всички страни.
-Арагорн? - викна тя.Не последва отговор,а безпокойството и се усили. - Арагорн! - настоятелно извика Селен.След като отново не получи отговор,елфката ядосано опъна лъка и стреля.Стрелата се заби в едно дърво,като преди това извистя зловещо.
Някой сложи ръка на рамото на Селен и тя рязко се обърна,насочвайки лъка към него.
Когато видя,че това е Арагорн,се поуспокои.
-Бързо,трябва да вървим. - рече Селен.
-Защо? - попита я мъжът и я погледна право в очите.
Тя извърна поглед и тръгна напред,принуждавайки Арагорн да я следва.
-Назгули.Останалите ще ни чакатна върха на планината...и ще трябва да побързаме. - натърти тя.
-Добре,хайде. - Арагорн пусна дървата,които носеше на земята.
Двемата вървяха през гората с удивителна бързина.Селен бе приготвила лъка си за стрелба,а Арагорн бе извадил меча си.
Когато най-сетне приближиха върха на планината,наоколо нямаше никой.
-Дано не се е случило... - започна Селен,но някой я хвана грубо за ръката и я дръпна.Тя залитна и падна в храстите,и зза своя най-голяма изненада видя,че там бяха останалите. - Благодаря. - троснато рече тя на Леголас,а той се ухили.
След миг и мъжът,който елфката трябваше да доведе се присъедини.
-Много се забавихте. - каза Аурора.
Селен хвърли поглед на Арагорн и сви рамене.
-Предпазливост.
-Добре,да тръгваме. - каза Гандалф.
Беше много студено.Снегът ги забавяше,но беше преодолима пречка.
-Гандалф,не можем да минем от тук-възпротиви се за сетен път Аурора.Черната й коса бе напластена със сняг,а по миглите й имаше снежинки.Тя се опитваше да върви плътно зад магьосника и да право път на останалите зад нея.Той не й отговори,а просто продъжли да крачки-Гандалф,хобитите ще намерят смъртта си тук!Прекалено е студено,за бога!-бяха стигнали почти до върха на планината,но вече не успяваха да вървят.Затъваха постоянно,снегът валеше срещу тях,вероятноста скоро да стигнеха беше почти нулева.И всички го виждаха.Но магьосникът не се отказваше и продължаваше да ги води.
Отново не получи отговор.Отстрани изглеждаше така,сякаш мъжът не желае да й даде такъв.Леголас я изпревари,леко дръпвайки я за ръката и излезе най-отпред в редицата.

-Зъл глас витае във въздуха-каза той достатъчно силно,че всички да го чуят.
-Саруман!-ядоса се Гандалф и избута елфът назад.Вдигна "жезълът" си и започна да мълви разни неразбираеми думи.Останалите от Задругата го гледаха втрещено и не можеха да осъзнаят какво се опитва да направи той.А и нямаха време за това.Изведнъж огромна лавина от върха се посипа върху тях и всички бяха принудени да залягат,за да усещат после глава на раменте си.
Минаха няколко минутки,докато се изровят от снега и да започнат да плюят снега,тихо ругаейки.На никой не му беше приятно да е мокър и да му е студено,чак до дъното на мозъка му.
-Нека минем през мините на Мория!Братовчед ми Балин ще ни посрещне царски!-викаше джуджето Гимли,помагайки на Перегрин да измъкне наметалото си от пряспата.Не му беше особено лесно,имайки предвид,че е само педя по-висок.
Аурора и Селен се спогледаха,след което първата се обърна към магьосника.
-Гандалф,не можем да останем тук-каза тя само с мърдане на устни
-Хобитите няма да издържат-извика Арагорн,който стискаше Фродо,толкова силно,че полуръстът се огъваше под силата му.мъжът не искаше да го нарани,а просто да го стопли,което си бе почти невъзможно в това време.
Лицето на магьосника се бе изкривило в странна физиономия.Той стоеше подпрян на "бастуна" си и ги гледаше с някакъв непознат досега поглед.
-Нека Носителя на пръстена реши-каза тихо той,но благодарение на тишината всички го чуха.
Погледите се насочиха към Фродо,който трепереше видимо.Няколко минути не се чуваше нищо освен вятъра.Селен се приближи до хобита,прошепвайки:"Трябва да решиш" и полуръстът кимна.
-Ще минем през Мория!-сигурно заяви той и никой не се захвана да му противоречи,а просто с бавни крачки се насочиха по обратния път.Мория криеше много опасности и Гандалф го знаеха.С времето алчността на джуджетата се усилваше и те копаеха дълбоко и по-дълбоко.Така събудиха ужасни създание,от Огън и Лед,които във всеки един момент можеше да се разбудят.
За наколко часа непрестанно ходене,те достигнаха вратата към мините.Проблемът беше,че никой не знаеше как се отваря тя.ГАндалф прочете написаното на елфически отгоре и остави луната да освети стената,където мигом изникна златна врата с надпис.
-Какво е?-попита нетърпеливо Гимли и получи няколко неодобрителни погледа от останалите.
-Портите на Дурин,владетел на Мория.Говори,приятел,и влез.-изрецетира Гандалф
-И какво означава това?-обади се този път Боромир.
-Много просто.Ако си приятел,кажи паролата и влез-сви рамене магьосникът и отново вдига жезълът си,мълвейки неразбирани от останалите думи.Опита веднъж,втори път,бута вратата с гръдния си кош,с жезълът си,но резултатът си оставаше един и същ.Златната врата с надписа.Всички единодушно решиха,че могат да го изчакат да си спомни,затова насядаха наблизо,похапвайки лембас.
-Аурора,той..беше ли си сложил пръстена?-попита Селена,докато двете развързваха юздите на понито,което бе дошло до тук,заедно с тях.Понито на пълничкия хобит Самознай.
-Да....не знам защо,не съм го питала,но това е причината Назгулите да ни намерят.Беше голяма грешка от наша страна да го оставяме сам,но не се досетих,че и Пръстена търси господаря си,не само обратното.А единствения начин да се върне при Саурон е чрез Назгули или,разбира се,ако Фродо сам не отиде да го занесе до Мордор.-обясни бавно и спокойно чернокосата и прокара пръсти през косата си.Имаше този вреден навик,който така много я дразнеше,но не можеше да престане.
-Трябва да го държим под наблюдение-отвърна елфката замислено,докато гледаше как Арагорн се шегуваше нещо с Мериадок.Хобитът разправяше някаква шега,а мъжът се смеше весело и правеше идиотски физиономии
-Крал Елронд има дъщеря..Казва се Арвен и е една от най-красивите жени в Средната земя-започна с равномерен тон момичето,вадейки камата от единия си ботуш.-Преди години,когато аз бях още наистина малка,на около 7-8,Арагорн бе заведе в двореца..при краля и кралското семейство-тя измъкна една кърпичка и започна да чисти камата,която бе почереняла от кръв-Запозна ме с Арвен..Невероятна е,наистина.Бях видяла как я гледаше..Какви очи имаше за нея..Първоначално смятах,че я чувства като сестра,но забелязвайки погледите им разбрах,че е нещо много повече.
-Защо ми казваш всичко това?-прекъсна я Селен
-Мисля,че трябва да го знаеш,Сел.Много момичета падат в краката на Арагорн,но той има очи и сърце само за една..За тази,която му подари сребърната му верижка-тя посочи с ножа бялото синжирче на вратът му-За нея,за Арвен.
Аурора погледна към Селен,която й гледаше почти учудено и се усмихна едва едва.След която прибра камата си,за последен път прекара пръсти през косата си и се насочи към мястото,където сега стояха Леголас и Боромир и обсъждаха нещо.
-Може ли да се присъединя?-попита тя,настанявайки се до мъжът
-Разговорът ни приключи-заяви Леголас и се отдръпна настрани
-Май ми е сърдит-отбеляза чернокоската
-Не,просто е раздразнителен-успокои я Боромир
-Браво,Фродо!-извика зад тях Гандалф и двамата мигновено се извърнаха.Вратата се беше отворила и беше зейнала огромна дупка за навътре.
Повечето се зарадваха много,други само измъкнаха в знак,че са доволни.Един по един,вдигайки оръжията си,се насочиха навътре.Беше тъмно,страшно тъмно.Дори Леголас и Селена,които имаха най-силно зрение не виждаха нищо.Вървяха бавно.Оглеждаха се наоколо и внимаваха къде стъпват.
-И наричат това място мини!Мини!-възкликна Гимли,смеейки се.
-Това не е мина-изведнъж извика Боромир,гледайки с ужас надолу-Това е гробница!
Всички погледнаха под краката си и ги обзе ужас.Стотина трупове,покрити с паяжини.Скелети,с разни овехтяли брадви в ръцете,паднали на земята,без някоя кост.
-Ааааааааааааааааааааа-беше писъкът на Фродо,кото бе хванат от някакво чудовище,излязло от езерцето наблизо.То вдигаше огромните си пипалата и сега бе хванало Фрого.Сам,Мери и Пипин с всички сили опитаха да измъкнат приятеля им и за част от секундата успяха.Чудовището замхна повторно и улови Фродо за глезена,развявайки го във въздуха.
-Бъзоход!-изкрещя Сам.Арагорн мигновено се обърна и викайки след себе си Леголас и Боромир,изтичаха навън
-Прицели се в пипалата,Леголас-нареди той на елфът и той мигновено изстреля няколко точни стрели.Чудовището се замята още повече,принуждавайки Боромир да се отдръпне няколко крачки назад.Двамата с Арагорн успяха да отрежат няколко пипала,но когато Леголас се приближи,за да го уцели по-отблизо,едно парче се стовари върху него и го потопи под водата.
-Леголас!-изписка Аурора,която стоеше до Мери и го стискаше за раменте,туко виж се втурнал да помага.Двамата мъже,които сега се бореха с пипалото,стискащо Фродо,се обърнаха и получиха по един удар през корема,отхвърквайки надалеч.
Селен изпищя.Няколко секунди стоеше с разширени от ужас очи,но бързо се осъзна и хвана Пипин,като започна да крещи на Арагорн и Боромир да се изправят.
През това време Гимли беше наказил до колене в езерото.Опита се да продължи,но рискуваше да потъне,заради ръста си.Аурора,досега наблюдавала двамата мъже,започна трескаво да мисли как да почогне на джуджето.

Не беше нужно много време,защото Гандалф замахна с "жезъла" си и след миг тялото на Леголас изплува над водата и то започна бавно да плава към брега.На няколко пъти се наложи да избегне пипалата на чудовището.Накрая Гимли стигна до елфа и издърпа тялото му на брега.
Аурора пусна Мери и изтича до тялото на Леголас.Клекна до него и му помогна,тъй като беше нагълтал много вода.
-Гимли,помогни ми. - каза елфът и започна да кашля вода.
Джуджето се го подхвана от едната страна,а Аурора от другата и заедно му помогнаха да стане.Докато спасяваха Леголас,Фродо се беше усвободил от хватката на чудовището,което се опитваше да повали Арагорн.Малкият хобит лазеше към брега и когато наближи,Сам му помогна.
През цялото време Селен крещеше нареждания,но никой не я чуваше.От ужас тя разхлаби хватката си около Пипин и той побягна към Фродо и Сам.Някой сложи ръка на рамото й и тя се обърна рязко,за да види Аурора с пребледняло лице.
-Арагорн и Боромир имат дълбоки рани и губят кръв-прошепна отчаяно Аурора-Леголас все още не може да диша и умира от студ.Крайниците на Фродо са замръзнали и нищо не може да го стопли.Не знам как ще продължим.Би ли..помогнала на Арагорн?Аз ще се справя с Боромир и моля те,пробвай да стоплиш Фродо-чернокосата кимна някак криво и тръгна към елфа,който стоеше опрян до скалите и сините му очи замислено гледаха напред.Леголас се беше увил здраво в наметалото си,но не го стопляше.
-Ето-Аурора извади от раницата си един термус и нежно му го подаде.От самото начало Леголас й направи добро впечатление,затова сега искаше да му помогне.Беше топъл чай,запазен с много трудности такъв.Момичето му сипа една част,а другата разпредели на останалите,които бяха мокри и зъзнеха.Най-голяма част остана за Фродо,но дори и това не помогна особено.Чернокосата отново клекна до елфът,който сега потреперваше.Тя прехапа устни.Какво можеше да стори?!С рязко движение му сложи своята мантия и го целуна по челото,надявайки се това да му помогне по някакъв начин.Остави го да полегне върху едната чанта и тръгна към Боромир,за да може Леголас да поспи.
Селен все още се суетеше около Арагорн,който залитайки назад бе забил меча си в хълбока и сега от него шуртеше кръв,че на повечето им се струваше,че ще напълни всичко наоколо.Селен не бе намерила още начин да спре кръвта,но скоро се надяваше да успее.
Раната на Боромир не бе дълбока,както си мислеше Аурора,а просто драскотина на лявата ръка.Все пак тя грижливо му сложи превръзка и като му намигна лекичко,приканвайки го с жест да поспи,се насочи към Фродо.Тя се притесняваше за него,повече отколкото за всички останалите.Вкочанените крайници на хобита бяха сериозен проблем.Тя бавно падна на колене до него и сложи ръката си на челото му.Беше ледено,което искрено я уплаши.Фродо явно спеше,но веднага усети допира на топлата й длан.
-Спокойно,аз съм-прошепна бавно тя и полуръстът отново се отпусна.Аурора бавно хвана ръката му и започна да размърдва пръстите му,но по гърчовете,които правеше Бегинс,разбра,че така няма да постигне много.Оставаше само да чакат,за да се оправи.Тя го зави плътно,сложи му чанта за възглавницата и се отдалечи,тръгвайки към Гандалф,стоящ на един камък недалеч от тях.
Чернокосата седна срещу него и няколко минутки го изчака да направи колелцата си от дим,а след това започна разговор:
-Фродо не може да се помръдне.А и нещо ни преследва,Гандалф,усещам го!
-Фродо ще е свеж утре.В интерес на истината ти не знаеш колко му помогна с онзи чай.Той е правен от елфите,а техните билки са лечебни при всички обстоятелства.Раната на Арагорн ще завяхне,като гледам Селен го обсипва с достатъчно грижи.-тя отвори уста,но вълшебникът махна с ръка-И Леголас ще е добре.Водите на езерото са тъмни и дълбоки и просто малко се е уплашил,това е.Сега,мила ми Аурора,ще отговря и на последното нещо,което каза.Съществото,което ни преследва е Ам-гъл.
-Ам-гъл?!-невярващо повтори Аурора,повдигайки вежди-Мислех,че е хванат.Нима е избягал?
-Или това,или е бил пуснат.Смийгъл,да,мила моя,казвал се е Смийгъл навремето,се води единствено от волята си за пръстена и не го интересува много много дали някой го носи или не.Той иска Безценното за себе си.-обясни й спокойно Гандалф и пусна още едно колелце-Време е да заспиваш и ти.Мисля,че е ей там до Леголас има място.Аз ще съм на пост,предупреди и Селен и Гимли.(хобитите отдавна вече бяха заспали).
Аурора му кимна,благодари му с поглед и се отдалечи,насочвайки се към Селен.Елфката бе почти отчаяна,но щом приятелката й й предаде думите на вълшебникът малко се поободри.Двете се настаниха на свободни места,а скоро след тях заспа и Гимли.
За първи път от няколко вечери насам успяха да поспят спокойно.Сън без сънища.

Селен бавно отвори клепачите си.Беше много тъмно и,все още сънена,тя не можа да осъзнае къде е.После усети неприятната миризма и се усети.Изправи се и видя,че всички са будни.Започна припряно да изтупва прахта от себе си и притеснено попита:
-Защо не ме събудихте?
-О!Ами...не се безпокой.Все още няма да тръгваме,та решихме...
Но Селен не слушаше оправданието.Беше заета с приглаждането на роклята си,а освен това обхождаше всички с поглед.Мери и Пипин също бяха сънени,и явно бяха станали малко по-рано от нея,но все пак тя беше последна.
Четиримата хобити се бяха събрали и обсъждаха нещо,а Мери вадеше храна от чантата си.Аурора се суетеше около тях и Леголас,който все още не беше напълно добре.Арагорн и Боромир също обсъждаха нещо,а от време на време Боромир ръкомахаше възбудено.Гимли беше седнал на земята и разглеждаше с любов брадвата си,а Гандалф,подобно на Селен,наблюдаваше тази,донякъде смешна сцена отстрани.
Когато най-накрая всички бяха изтупани,сънени и готови те отново навлязоха в мините,този път с двойно по-малко желание.Двете жени извръщаха поглед от труповете и сбръчкваха носове,заради непоносимата воня,която се носеше от тях.Беше настанала съвършена тишина,нарушавана от неравномерното хлипане на Гимли,който беше принуден да върви сред труповете на своите приятели.
Всимки спряха в просторна зала.
Джуджето отново взе да иплаква мъката по своите близки,а останалите удивени започнаха да разглеждат залата.Без съмнение щеше да е прекрасна,ако не бяха всичките тези трупове.
Измъкнал се от зоркото око на Аурора,Пипин се приближи до кладенеца отсреща.Завладян от любопитство погледна надолу,сякаш очакваше там да има някой...или нещо.Хобитът замахна и неволно бутна тялото до себе си.То,така и така на ръба,след "помощта" от страна на несръчния хобит,започна да пада надолу.Полетът надолу не трая дълго,а самото падане беше съпроводено от силен оглушителен звук.
-Глупак! - просъска Аурора и побърза да дръпне Пипин преди да е направил друга глупост.
-Чакайте! - каза изведнъж Леголас и всички се обърнаха към него.От съседните зали долиташе тътена на барабани.
-О,боже! - възкликна Селен. - Орки!