Любим цитат?

Имате ли си любим цитат?От коя книга е?

Мда, имам мнооого... ето само някои:

"То" написа:

Може би изобщо не съществуват добри и лоши приятели... може би просто има приятели, хора, които се застъпват за теб, когато страдаш и ти помагат да не си толкова самотен. Може би заради тях винаги си струва да се боиш, да се надяваш, да живееш. И дори да умреш, ако трябва. Няма добри приятели. Няма лоши приятели. Има само хора, с които желаеш да бъдеш, не можеш да не бъдеш: хора, които изграждат дома си в сърцето ти.

"Eclipse" написа:

Ако всичко ставаше така, както исках, щях да прекарвам голяма част от времето си да целувам Едуард. Никога не бях изживявала подобно нещо, което да може да се сравни с чувството от студените му устни, мраморно силни, но все така нежни, които да се движат заедно с моите.
Не получавах често това, което искам.
Така че се изненадах, когато пръстите му сами се преплетоха в косата ми, като задържаха лицето ми към неговото. Ръцете ми се сключиха зад шията му и ми се прииска да бях по-силна – достатъчно силна, за да го държа като затворник тук. Едната му ръка се спусна надолу по гърба ми, като ме притисна по-силно срещу твърдите си гърди. Дори и през пуловерът му, кожата му бе достатъчно студена, за да ме накара да потреперя – това бе трепет на удоволствие, на щастие, но ръцете му започнаха да се отпускат в отговор.
Знаех, че имам около три секунди преди той да въздъхне и да се отдръпне леко назад, като каже нещо от сорта на, че е рискувал достатъчно животът ми този следобед. Като се възползвах възможно най-много от последните ми секунди, аз се притиснах още по-силно към него, напасвайки тялото си по неговото. Върхът на езикът ми проследи извивката на долната му устна – беше безукорно гладка, сякаш бе полирана, а вкусът...
Той отдръпна лицето ми от неговото, като разхлаби хватката ми с лекота – вероято дори не бе осъзнал, че използвам цялата си сила.
Той се засмя кратко, с нисък, гърлен звук. Очите му бяха ярки от възбудата, която той толкова строго контролираше.
- Ах, Бела. – Той въздъхна.
- Бих казала, че съжалявам, само че не е така.
- А аз би трябвало да съжалявам за това, че ти не съжаляваш, но и при мен не е така. Може би трябва да отида да седна на леглото.
Издишах замаяно.
- Щом смяташ, че е нужно...
Той се усмихна с кривата си усмивка и се откопчи от мен.

Много се увлякох по моята книжка Лятно пътуване и вече си имам два любими цитата от първата глава


-Ти си истинска загадка,скъпа-каза майка й,а Грейди,седнала срещу нея,я поледна над букета от рози и папрат в центъра на масата и се усмихна снизходително:да,загадка съм.
Харесваше й тази мисъл.
Но Апъл,осем години по-голяма,омъжена,далеч от загадъчното рече:
-Не,Грейди е чисто и просто глупава...


И всичко свърши,тя повече не искаше нищо от него,летните желания бяха прецъфтели и ветровете отнесоха зимните семена далеч,преди следващият април да ги събуди отново.

"Моят и твоят приятел Пеньо Пенев"
Марко Недялков

Цитат :

"Той падна като воин, пронизан от капризните мълнии на тътнещия поетичен небосклон, и не пожела да го оплаква никой, освен вятърът, буйният тракийски вятър, който развя юношеския му перчем на димитровградските скели. Юноша на скели! Среща на детството с мъжството, на стихийната волност със зрлостта, на парещата болка със съзидателната радост, среща с талазите на епохата. Ударът на строителния чук определя суровия ритъм на строфите. Кове гвоздеи, дяла камъни и си мълчи като камък. Най-напред сам трябва да се опознаеш, след което да те опознаят и другите. Животът е христоматия по човекознание. Човекът- ученик го гроб, който често умира ненаучен и непроучен."

Малкият принц-Антоан Дьо Сент-Екзюпери

"Това е въпрос на дисциплина-каза ми по-късно малкият принц.-Когато се приготвиш сутрин,трябва да се погрижиш и за планетата.Трябва редовно да изскубваш баобабите веднага щом ги разпознаеш сред розовите храсти ,на които много приличат,когато са съвсем млади.Това е много досадно,но много лесно."

Малки принце,велик си

Тези двата на много хора им се виждат глупави, но безспорно са ми най-любимите цитати от книга ... евър.

Преглътнах и се запънах - отново се сетих за Костя. За много отдавнашния Костя, още нищо не умеещото хлапе-вампир...
"Виж, аз се трансформирам! Аз съм ужасен прилеп! Аз летя! Аз летя!"
Сбогом. Ти наистина успя.
Ти летиш.

~.~

Може би той още е бил жив, когато на сто километра височина скафандърът му е започнал да гори от огнените целувки на атмосферата. Все пак той беше вампир и кислородът не беше толкова важен за него колкото за обикновения Различен - също както и прегряването, преохлаждането и другите прелести на космоса, дебнещи космонавта в лек полетен скафандър. Не знам, няма и да ровя по справочници. Дори само заради това, че никому не е дадено да разбере кое е по-страшно - смърт от задушаване или смърт от изгаряне. Нали никой не умира по два пъти - дори вампирите.
„Виж, аз съм страшен безсмъртен вампир! Аз мога да се превръщам във вълк и прилеп! Аз летя!“
Семьон излезе без да каже повече нито дума, а аз дълго седях и гледах през прозореца — към чистото, безоблачно небе. Небе не за нас.
На нас не е дадено да летим.
И всичко, което можем, е да се постараем да не падаме.

От Сумеречный дозор на Сергей Лукяненко са и двата.

Другия ми безспорно любим е:

Кой съм аз? Човек на чашката в добра компания? Не само. Умерен пияч? Без съмнение, стиога да не съм в компания и да не мисля за пиене. Пропаднал алкохолик. Да, това е точното определение.
Аз съм пияндур. Вече почти никога не съм трезвен. Всекидневнието ми е притиснато като в сандвич между пиянство и махмурлук. Махмурлукът няма нищо общо с трезвеността. Има общо с ада.

Креватните тайни на майсторите готвачи от Ървин Уелш.

"Можеш да използваш две огледала, ако знаеш как да го направиш. Ето рецептата:
слагаш ги така, че да се отразяват едно от друго. Защото щом могат да откраднат част от теб, образите могат и да те доизградят, като те наслагват обратно върху самият теб, давайки ти власт...
И твоят образ се разпростира безкрай, в отражения на отражения, и всяко
едно от тях е еднакво с другите чак до точката на изкривяване на светлината.
Освен ако не е.
Огледалата съдържат безкрайност.
Безкраят съдържа много повече неща, отколкото предполагаш.
Например всичко.
Включително глад.
Защото има милион милиарди образи и само един от тях е същинският.
Огледалата дават изключително много, но отнемат страшно повече."

"Вещици в чужбина"
Тери Пратчет