Това е много, ама много трудно. Защото и двата разказа са уникални, и двете момичетата пишат невероятно.
Разказът на Aнджи е дълбок и красив [като всички нейни де], търсиш и намираш смисъл сам за себе си. Това ги прави уникални. Както и нея.
Разказът на Джи е от типа разкази, които не могат да останат незапомнени от мен. И е толкова тъжен, пред очите ти минава като на лента живота на един човек.
Единственото, което ми се стори нередно беше, че всичко премина някак...твърде бързо.
Наистина е много, много трудно :/
Но гласът ми е Анджи, все пак...
Защото разказът и ми е някак по-близък (: