If I was the one

Глава първа
Облогът
_______________________

Сириус излезе от стаята си по халат,с пръсти в косата си.Опитваше да я разплете с много усилия,макар да знаеше,че няма да успее.Изведнъж докато вървеше той се удари в нещо и се върна няколко крачки назад.Вдигна глава,за да види какво е счупил този път и погледът му срещна едни сиви очи,които толкова приличаха на неговите и все пак притежаваха една скрита индивидуалност,която другите хора така и не можеха да забележат.За Сириус обаче тя беше изключително видна,тъй като милиони пъти бе гледал своето отражение в огледалото.
-Внимавай къде ходиш-изръмжа той и понечи да тръгне пръв по стълбите,но по-малкият му брат го изблъска с лакът и му препречи пътя.
-Много сме кисели днес-констатира ухилено Регулус и тръсна глава.Неговата коса,която беше къса и вечно в идеално състояние,сега блестеше на главата му с целия си блясък-Знаеш ли,братко,би бил много симпатичен,ако използваше от онези мъгълски неща,които Потър и глупавата му приятелка Евънс постоянно разнасят из училище.Сещаш се,грибени.
-Гребени,глупако.И Лили не е глупава.Тя е доста по-умна от теб,което е съвсем нормално,тъй като мозъкът ти не е по-голям от този на патка.-отвърна му озъбено Сириус и го бутна с рамо,за да го изпревари по стълбите.
Регулус стисна устни,но не отговори.Знаеше,че думите им вече могат да бъдат чути от родителите им,затова остави брат си отново да излезе лошият в ситуацията.Харесваше му,когато майка му и баща му се караха на Сириус заради отношението му към "горкото му по-малко братче" и всеки техен крясък по адрес на Сириус беше като музика за ушите му.Откакто бе навършил 7,докато си беше у дома Регулус имаше само една задача,която изпълняваше с най-голямо удоволствие,а именно да докарва наказания на брат си.Затова през летните ваканция Сириус почивстваше цялата къща заедно с домашните духчета,подреждаше бюрото на Орион,което беше в пълен безпорядък и се грижеше за семейните сметки.От своя страна Регулус по цял ден скитосваше лондонски улици със приятелите си от Слидерин и искренно се наслаждаваше на живота.
Ето защо той за пореден път придоби тъжно изражение и влезе в дневната точно след брат си.Уолбурга,която стоеше на едно кресло с чаша кафе в ръка,вдигна поглед към него и веднага улови емоцията,изписана на лицето му.Стисна устни,премествайки поглед към по-големият си син.
-Сириус-промълви остро жената и момчето се обърна към нея въпросително.
-Да,майко?
-Какво се е случило с брат ти?-попита тя и когато видя разгневената гримаса на лицето на Сириус,поклати глава-Отново си направил някоя глупост,нали?И Регулус пак си е изпатил заради теб?Кога ще се научиш да се грижиш за него!
-Майко,няма нищо подобно-намеси се тихо Регулус,макар да се стараше гласът му да звучи съкрушено-Сириус е невинен,нищо не се е случило.
-Не смей да го защитаваш,синко-гласът на Орион,идващ от врата към кухнята,долетя до ушите им.Баща им-Орион Блек-облечен в своя зелен халат на сиви раета,стоеше,облегнат на рамката на вратата,и наблюдаваше ядосано семейството си.
-Нищо не съм направил!-изсъска Сириус-Няма нужда да ви доказвам,каквото и да било.Мерлин,веднъж повярвайте на моите думи!
-Не можем след като никога не си казвал истината,момче.-въздъхна Орион-Забравете това сега.Днес е Коледа,затова трябва да спрете да се карате.
Регулус погледна към брат си и по устните му се разля едва доловима усмивка.Сириус присви очи и ноздрите му се разшириха от ярост.Знаеше обаче,че ако сега се заяде с Регулус,родителите му отново ще му забранят нещо.
-Весела Коледа,мамо,татко,братко.-по-малкият Блек се обърна към всеки по-отделно,като се усмихна ехидно на последния.
-Весела Коледа!-отвърнаха другите трима в хор.
-Е,какво ще бъде тази сутрин-пудинг или кейк?-попита Уолбурга и огледа синовете си.
-Кейк-отвърнаха и двамата едновременно.
Жената се усмихна широко и се насочи към кухнята да поръча на домашните духчета да нарежат кейка.Орион,стиснал вестника в едната си ръка,я последва мълчаливо,сякаш за да даде време на синовете си да разберат.Сириус обаче подозираше,че имаше някаква новина в "Пророчески вести",която истински щеше да заинтригува майка му.
Когато вратата се затвори,Регулус се ухили и се настани в едно от креслата.Вдигна някакъв бледожълт пакет с панделка от земята и го огледа заинтригувано.После го разтръска,така че да разбере дали е нещо чупливо.Когато нищо не издрънка,той просто го върна на мястото му,вдигайки замислено глава към тавана.
-Знаеш ли,братко,усещам,че тази Коледа ще бъде по-специална от друг път.-промълви Рег
-Защо?Защото ще се срещаш с Триша Джоунс?-контрира го рязко Сириус.Той се беше приближил до прозореца и наблюдаваше как мъгълите се разхождат по покритите със туко що падналия сняг.Децата влачеха от онези играчки,наречени шейни,правеха снежни топки и се замеряха с тях.Две момиченца близначки правеха снежни ангелчета в близката градинка,махайки с ръце и крака в снега.Момчето се усмихна леко и се взря в чертите на лицата им.Бяха толкова еднакви,че дори луничките им бяха идентични.
Усмивката пробягна по лицето на Регулус за части от секундата.

Съжалявам,но не ми позволи цялото :/

-Да.И затова.Но иначе просто така го усещам.Нещо ще се случи след тази Коледа,предчувствам го.
-Добре,господин Вътрешно-око.-засмя се по-големият Блек-Мисля,че си прекарал прекалено много часове в онзи задимен кабинет при Трелони.Нищо чудно дори,ако си взимал частни уроци при нея.Нали знаеш,когато Макгонагъл ми казва оценките по трансфигурация все повтаря "Защо не си като брат си по пророкуване..."
Една възглавница полетя през стаята и се удари в главата му.
-Колкото и да не ти се иска да го повярваш,Сириус,аз се оказвам доста по-добър от теб в училище.Да,знам какво ще кажеш."Глупако,аз не съм като теб и не целувам чуждите задници,за да ми пишат Изключителен".Само че съм убеден,че понякога ти се иска да го правиш.И освен това,май изглежда,че те превъзхождам и с уменията си да свалям момичетата.Сигурно скоро ще получа и прякора ти,заедно с гаджето ти.
Сириус го изгледа развеселено.
-Триша е била с мен.Много пъти.
Регулус извърна поглед към него,свивайки леко устни.За момент се почуди какво да отвърне,а после се усмихна.
-Тя каза,че никгоа не ти е позволила да я докосваш и че е била единственото момиче,което си искал,а не си получил.
-Сигурно ме е сбъркала със Скот.След трагичната ни раздяла,тя така и не пусна на Скот Томас,макар и да я увещаваше толкова дълго време.И без това не е много умна,Рег,а се съмнявам да си спомня всичките момчета,с които е била.
По-малкият Блек замръзна на място,свивайки ръце в юмруци.О,колко глупав беше бил наистина да повярва на думите на тази уличница!Изведнъж в главата му изплува нечий странен образ,а на устните му се появи усмивка.Сириус,който го наблюдаваше внимателно от няколко минути насам,присви очи.Защо брат му се усмихваше,след като туко що беше осъзнал поражението си?Не трябваше ли да се ядосва и да позеленява?
-Е,добре-въздъхна изведнъж Рег.Очите му светкаха заинтригувано-Нека да предположим,че този пъти наистина си прав и Триша е спала с теб.Тя е курва,не е изключено да го е направила.-той облиза устни преди да продължи-Ето какво ти предлагам,за да докажем наистина кой е по-добър в тази работа със свалките.Въпреки че и двамата знаем кой е това-той му смигна развеселено-ще си направим облог...за едно специално момиче.Ако ти успееш да я свалиш пръв,то аз непременно ще те призная и никога повече няма да те топя пред нашите,НО ако аз я докопам пръв,то на теб ще ти се наложи да...да кажем,да се срещаш с Милейн Блудстроуд до края на седми курс.А после-кой знае.Мама и татко винаги са харесвали родителите й...-той спря до тук и погледна заинтригувано към брат си.
Сириус изслуша внимателно цялото му слово,а после започна да премисля думите му в главата си.Знаеше,че Регулус го прави само за да се докаже.Самият Сириус знаеше,че по-малкият му брат не можеше да се сравнява с него по отноешение на способностите му с момичетата,но изглеждаш малкият си правеше някакви илюзии за това.Ах колко само би му харесало ако му натриеше кривия нос!Само че..зависеше кое е момичето.Сириус беше наясно,че в Хогуортс има такива костеливи орехи или монахини,които човек трудно можеше да докопа.
-Кое е момичето?-попита и се опита да си предаде вид на незаинтересован.
Регулус се усмихна потайно.
-Ако си толкова велик за колкото се имаш,то която и да е не би трябвало да ти е проблем.Ето защо регламента е следния:в мига,в който стъпим в Хогуортс на 2ри Януари,ще ти дам името й.Ограничения във времето няма да има.Който пръв спи с нея,получава всички момичета.А който загуби-ще стои на сухо до края на учебната година.
Сириус въздъхна примирено.Знаеше,че Регулус го е спечелил за тази глупава кауза още с думите "облог" и "печалба".Единственото нещо,което се надяваше,е момичето да беше грифиндорка.Само че нещо му подсказваше,че няма да е точно така.
-Дадено-каза ледено и показа зъбите си,имитирайки усмивка.
-Нека по-добрият победи-засмя се Рег и се изправи,насочвайки се към кухнята.По-големият му брат го последва само няколко минути по-късно.

Когато настъпи време Сириус и Регулус да се върнат в Хогуортс,и двамата изгаряха от желание да започнат с малката си игричка.Манията за доказване винаги бе била като семейна черта на всеки Блек,така че за никой не беше изненада,когато те се появиха сред приятелите си с обичайните ехидни усмивки все едно крият нещо.Регулус,който нямаше търпение да разкаже на Рабастан и Джонатан как е изпързалял по-големият си брат,изтича към тях в мига,в който родителите им ги оставиха на перона.
-Пак си забъркал нещо,нали?-попита го вместо "здрасти" Рабастан и поклати глава,въртейки очи.Въпреки че тайно си умираше от желание да чуе какво беше този път,той винаги се бе имал за "отговорния" в компанията.Дори да знаеше,че тъй като следваше стъпките на по-големият си брат Рудолфус,той доста се отдалечаваше от определението "отговорен",тази мисъл истински се бе внедрила в съзнанието му.
-Иска ли питане?-засмя се Регулус,правейки се,че не вижда гримасите му-И този път е адски добро!
-Казвай по-бързо!-Джонатан,който до сега стоеше подпрян на една колона,се ухили глуповато и облиза устни.-Знаеш,че любопитсвото ме убива!
Блек се засмя и небрежно сложи ръце в джобовете на дънките си.
-Да кажем,че след няколко месеца Сириус ще се среща с Милейн,а аз ще съм Свалячът на Хогуортс-обясни спокойно той,наслаждавайки се на реакцията на приятелите си.Двете момчета се спогледаха и по лицата им се изписа недоумение.
-Какво искаш да кажеш?-попита объркано Джон и вдигна едната си вежда.
-Че сключих облог с брат си за това кой пръв ще свали най-костеливия орех в училище.Който го направи,получава всички останали момичета.А загубилия ще търси утеха при Милейн.-очите на Рабастан и Джонатан вече бяха станали като палачинки.Първият,който до сега стоеше с отворена уста,успя да проговори:
-Гениално!
-О,знам.И това не е всичко.Вече съм избрал тази,за която съм сигурен,че ще пусне първо на мен.
-Коя е?-попита веднага Джонатан,който открай време мразеше брата на Регулус задето му открадна гаджето в 5ти курс.
-Това е...

-Хей,Сириус,липсваше ни,човече!-Джеймс прегърна приятелят си и го потупа братски по гърба.Блек се усмихна и също го тупна няколко пъти.
-И вие ми липсвахте,приятели.Макар да прекарахме Нова година заедно,имам чувството,че не сме се виждали от векове.В онази къща времето лети толкова бавно!-засмя се Сириус и тръгна към Лили,за да прегрне и нея.След като се здрависа и с Ремус,и с Питър,той се запъти заедно с тях към крайното купе във влака.То беше тяхното запазено място.
Настани се до прозореца,така че да гледа пътя,и се замисли за облога с Регулус.Той много скоро щеше да научи името на жертвата,а ловът щеше да започне.Нямаше търпение.
-Ей,Лап,обърни ни малко внимание де!-подвикна обидено Джеймс и се засмя-Пак ли се замечта за някоя?О,моля те,кажи ми,че не е пак Пами.Това момиче е тооолкова глупава и макар да знам какво намираш в нея-той описа с ръце огромният балкон на Памела Дейвис-не одобрявам връзката ви.
Сириус се засмя.
-Благодаря,Джеймс-отвърна кисело-Всъщност си мислех за Регулус.
-Защо?Мислех,че мразиш брат си-намеси се Ремус,вдигайки поглед от книгата,която четеше.
-Никога не съм го казвал-отсече Сириус и въздъхна-Сключих нещо като облог с него и в момента това е единсвеното,което се върти в главата ми.
-Облог ли?-Питър наостри уши и мъничките му очички се разшириха-Това е супер!
-Не точно-физиономията на Блек издаваше,че този облог щеше да му навлече неприятности-То е за...ъъ..едно момиче..което трябва да принудим да спи с нас..И..който успее първи-той се почеса по тила-..ще спечели..
-О!-Лили,която стоеше сгушена в ръцете на Джеймс,закри устата си с ръце.Зелените й очи се взираха с ужас в Сириус,който наведе виновно глава.
-Съжалявам,Лилс.Но не мога да пропусна шанса да му дам урок.-промълви Блек
-Сириус,това е глупост.Не може да използвате горкото момиче,което и да е,заради прищевките си!-извика Лили ядосано и се смръщи-Джеймс,подкрепи ме,моля те!
-Лили,цветенце мое,Сириус е прав.Такава възможност се появява веднъж в живота.А и помисли-той го прави от добри помисли.Така ще научи брат си къде му е мястото и че не трябва да се бърка,където не му е работа.Лили,миличка,познаваш Регулус-той е същинска напаст.Съгласи се,че някой трябва да го укроти.
Евънс го погледна с изпепеляващ поглед и поклати глава.После се изправи от скута на приятеля си и седна до Ремус с нацупена физиономия.
-О,Лилс,не се сърди де!-каза нервно Сириус,който знаеше,че приятелката му щеше да реагира по този начин на новината.Лили никога не понасяше,когато Сириус се отнасяше зле с момичетата,а това вече беше покъртително!
-Не се сърдя,Сириус.Просто смятам,че се държиш като прасе!-отвърна остро Евънс и извади някаква мъгълска книга от чантата си.Когато лицето й се скри зад нея,Джеймс и Сириус разбраха,че тя щеше да се сърди,докато Лап не се откажеше от облога.А ако не го направеше,щеше да направи всичко по силите си да защити горкото момиче.
Двамата приятели седнаха до прозореца и няколко минути се гледаха в пълно мълчание.После Джеймс се ухили широко.
-Жестоко!-въздъхна той и поклати глава-Не знам кой от двама ви го е измислил,но е гениално!Наистина ще му покажеш кой е шефа.
Сириус се усмихна тъжно.
-Дано да си прав,Рог,защото иначе наказанието ще е много по-лошо от колкото мислиш...
-Всичко ще бъде наред,братле.Ние сме тук за теб,нали знаеш?Мародерите не се изоставят едни други.
-Знам,Джеймс,но се съмнявам,че едва ли ще има много полза от това,когато момичето ме отреже.А и проблемът е,че Регулус я избира.Той може да подбере някоя,която е влюбена в него или подобно.
Потър се позамисли за секунда,после се усмихна леко.
-Виж,брат ти може да е всякакъв,но осъзнава,че ако предизвикателството е лесно,този облог няма да има никаква стойност.Той наистина си умира да докаже колко по-добър е от теб.Ще избере някоя трудна и ще вложи всичките си усилия в това.Повярвай ми.За съжаление в това отношение,той доста прилича на теб.
Сириус го изгледа ядосано.
-Какво искаш да кажеш?
Джеймс вдигна отбранително ръце и се облегна назад.
-Искам да кажа само,че и двамата си падате по трудностите.Това е.
Блек само кимна отсечено и обърна поглед към прозореца.Думите на Джеймс наистина звучаха логично.
Няколко минути по-късно влакът спря и петимата станаха,за да се преоблекат в мантиите си.Дори Лили и Ремус,които бяха Отличници,бяха забравили,че съвсем скоро щяха да наближат.Когато се приготвиха,разбраха,че са останали едни от последните във влака.Зарязаха куфарите си на земята и побързаха да излязат.Очакваше ги интересна първа вечер.