Раздвоена личност

Звездите са толкова удивително нещо. Всяка вечер седя на прозореца си и ги наблюдавам. Иска ми се да мога да се преобразя в звезда. Не знам какво ще бъде чувството хората всяка вечер да те наблюдават. Ето го- момчето, заставащо с телескоп в ръка, опитващо се да разгадее твоята тайна. Ето я- жената, реейки погледа си насам-натам след изморителен ден, просто те поглежда и отмества погледа си. Звездите са последната й грижа. И ето ги- Джулиън и Брук Морисън, седейки на вечеря, говорещи за работа все повече и повече. С всеки изминат ден. Нито поглед към магичната си дъщеря, съзрявайки Космоса и държейки цигара.
Ненавиждам ги. И двамата. Толкова са запленени от своя измислен свят, че не ги интересува какво става с мен. Не ги интересува, че след няколко месеца ще напусна дома си. Заради тях започнах да пуша. Те са хората, които ме провокираха към самотата и цигарите. Най-добрата ми приятелка, Елизабет Смит, е единственият човек, на когото мога да се доверя. Тя е човекът, с когото мога споделя преживяванията си и как се чувствам. Тя е човекът, който вярва в мен. Тя също е магьосница по някакъв начин. Проблема е, че тя не иска да ми каже все още. Откри го съвсем скоро и все още не е сигурна в това каква е. Но тя ще ми каже. Вярвам в това.
Нощта е удивителна. Мисля след малко да заспя, защото искам да съм свежа за поредния безмислен ден.
Брук се натресе в стаята ми. Няма и помен от звездите. Само прекрасните облаци, предсказващи дъжда. По някаква странна причина обичам дъжда. Обичам всичко създадено от природата. Има магия в нея. Като мен.
- Хайде, поспаланке. Ставай, ще закъснееш за училище!- чу се далечният сладникав глас на майка ми. Сякаш ми пука, че ще закъснея за училище.
- Аз съм будна.- казах хладно аз. Отвих се и усетих как ме побиват тръпки от студения въздух. Искам си одеалото.
- Слизай за закуска.- подкани ме Брук.
- Слизам.
Запътих се към банята, почесвайки глава. Черната ми коса бе в ужасен безпорядък. Огледах се предпазливо навън и затворих очи. Представих си, че искам косата ми да е в нормален вид, по-права от обичайното. Естествено, постигнах успех. Извадих електрическата си четка за зъби и започнах да си мия зъбите. Привърших бързо, така че имах достатъчно време за да приговя чантата си. Измъкнах няколко учебника от шкафа и ги напъхах безцеремонно в черната си чанта. Пъхнах няколко химикала, ластик за коса и кутия с цигари. Пуснах чантата на пода и се чу глух удар. Реших да се облека, защото настръхнах по нощница. Запътих се към гардероба си и измъкнах светло дънки, бял потник и грабнах зеления суитчър от закачалката. След като се облякох, затрополих по дългите стълби надолу към всекидневната и замалко да съборя Джулиън, когато влетях в стаята. Онемях при изражението на майка ми, която ме гледаше, сякаш съм нейната малка 4 годишна балеринка в трико.
- Малката ми розичка! Седни, скъпа, нахрани се.- изнежено каза тя и посочи стола до нея. Умствено потръпнах и седнах срещу нея. Изпих портокаловия сок на един дъх и си взех препечена филийка. Станах, грабвайки чантата си, и пробягах разстоянието от масата до вратата. Измъкнах се с едно измънкано "чао" и тръшнах вратата. Отвън ме чакаше Елизабет, вързала русата си коса на плитка, която стигаше до кръста й. Забелязах, че се променила по някакъв начин.
- Хей, Елизабет!- весело се провикнах аз. Просъствието й ме успокояваше. Видях, че е нервна, и замълчах. Погледнах я изпитателно. Тя ме хвана за ръката и ме дръпна настрани.
- Имам да ти казвам нещо.