Достижимо ли е съвършенството?

Мтака,днес ми хрумна това и реших да ви питам.
Според вас какво е съвършенството?И наистина,възможно ли е да се постигне?
Смятате ли,че познавате съвършени хора?А всъщност изисква ли се определена възраст и степен на зрялост,за да можеш наистина да познаеш съвършенството?

П.П.Имам да пиша есе на тази тема и наистина бих искала да чуя и вашите мнения по въпроса (:

Ето това е хубава тема! И съм почти сигурна, че мога да помогна...
Някой може ли да ми каже какво е съвършенството? Според мен е само дума. А според Тълковния речник означава
някой, който притежава само положителни качества; върховен, превъзходен. Който се проявява в крайна степен; пълен. Не ми стана много ясно от това, но няма значение. За мен съвършени хора няма. Колкото и красив да е един човек, колкото и перфектен да е за вас, той все пак си има недостатъци. Не можеш да кажеш за Ема Уотсън, че е съвършена. И тя си има своите малки моменти, когато е човек и прави грешки.
Какво е съвършенството? Да бъдеш красив, преуспял и ужасно богат? Ако това означава толкова много за теб, замисли се за всички тези, които СА такива каквито ТИ искаш. Света щеше да бъд пълен с Брат-Питовци и Ема-Уотсънки... така че, замислете се, заслужава ли си да бъдеш "съвършен"?

Е, така ако го описваш... всеки го приема различно. Аз, примерно, може да мисля, че някой е съвършен, въпреки че е арогантен лъжец, да речем. Защото, видите ли, аз така си представям съвършения човек. И зависи ти кое качество как го приемаш. Защото човек може да ти се стори съвършен, дори да е пълен с недостатъци за другите.

Нещо се омотах. Мисълта ми беше, че всеки има различен поглед над нещата и това доста влияе като се слагат определения.

Благодаря ви,момичета! (:
Аз сега ще ви покажа есето си и може да го обсъдим,ако искате,така или иначе имам нужда някой да ми каже какво мисли.Ще съм ви благодарна,ако изразите мнение.

Какво всъщност означава съвършенството?Хармония между душата и разума?Хармония на човека с природата с и останалите около него?Или уникални знания,които човек притежава и който биха направили умът му напълно съвършен?А може би всичко това заедно?
За мен съвършенството означава да си достигнал предела на възможностите си и да знаеш,че повече няма накъде да се развиваш.Не само умствено развитие,но и духовно.Да си станал такъв човек,че останалите да те уважават и обичат заради качествата ти и да си се опитал да премахнеш недостатъците си,дори да не си успял напълно.Вярвам,че всеки един от нас може да достигне това,което аз наричам съвършенство.Защото единственото,което се изисква да направим,е да положим усилия.
Всеки ден ние минаваме през безброй препядствия,които могат да приемат всякаква форма.Точно те каляват духа и тялото ни и постепенно ние започваме да усъвършенстваме своите умения.Така след време тези препядствия ще бъдат просто малка пречка по нашия път.Дори да не се справим с някое от тях първия път,то ние можем да опитаме отново и да се поучим от грешката си.Защото ключът към съвършенството е всъщност да научим къде сме сгрешили и да го променим,ако имаме този шанс.А ако нямаме,да се покаем за грешката си.Не много хора могат да се похвалят с това,че са успели да признаят,че са допуснали грешка и че са съжалявали за нея.В днешно време човек е твърде горделив и не може да се самоосъди за действията си.Успеем ли да намерим сили в себе си и да се променим,то ние се извисяваме морално и сме една стъпка по-близо до съвършенството.
Не твърдя,че съвършеният човек е безгрешен или че непременно съвършенството означава да бъдеш перфектен във всяко отношение.Ако беше така,съвършени хора не биха съществували,а аз съм сигурна,че ги има.Те са прекрасни по своя собствен начин,те са се научили да прощават и да искат прошка,знаят кое е добро и кое зло и въпреки това и двете присъстват в същността им.Не е задължително и съвършените хора да са гении.Те може да не притежават гинеалността на Айнщайн,но са надарени с прозорливост и схватливост,с която улавят най-важните житейски уроци.Те може и да не са научили теорията на относителността,но знаят как да се справят с предизвикателствата,които животът им поднася.
Преди хиляди години,Бог е насочил хората по пътя към съвършенството си,давайки им своите закони,представляващи всъщност неговото учение.Следването на тези Десет Божи закони би довело човекът до духовна висота,непозната на повечето.Според мен обаче тя е недостижима за обикновения човек,а съвършенството,за което аз говоря,се крие във всеки от нас.Да,вярата е Бог е важна част от човешкото съзнание и спазването на Неговите правила би направило човекът духовно извисен,но и безгрешен,а такива хора не съществуват в днешно време.
Аз вярвам,че човек се учи докато е жив.Ето затова пред нас се открива цял живот да се развиваме и да се борим да достигнем съвършенството.Независимо докъде ще стигнем в това развитие,ако в един момент ние приемем,че сме достигнали желаната точка,то ние автоматично ставаме съвършени.Защото какво е друго е съвършенството,ако не това да откриеш истинската същност на света,в който живеем,и да го приемеш такъв,какъвто е,намирайки своето място в него?Ако прекарваш живота си с хората,които обичаш и коите те обичат,без значение какво правиш или колко пари изкарваш;ако сутрин се будиш с усмивка и цял ден тази усмивка стои на лицето ти,просто защото си доволен от това,което си и това,което имаш;ако дори в най-тежкият момент ти намериш сили да си кажеш „всичко ще бъде наред”,то ти вече си достигнал съвършенството.Защото на света няма нищо по-съвършено от щастието.

Есето е много хубаво. ^_^

Искам само да кажа, че стилът ти на писане ми е много близък.

Всичко е погледнато от една оптимистична гледна точка, през която съвършенството не е това да бъдеш съвършен в очите на другите, а в своите собствени. Също е и много вярно, много ми харесва твоят начин на мислене.
В очите на останалите никой не може да бъде перфектен. Все някой ще му намери недостатък, защото, както каза Мон, всеки ще види този човек по различен начин.
Трудно е дори самият ти да се възприемеш за съвършен, въпреки че аз познавам доста такива хора, но те просто се самозалъгват... хъх.
И наистина, дадеш ли всичко от себе с цел "самоосъвършенстване" ще се извисиш душовно.
Въпреки че за останалите едва ли ще си нещо по-различно.

Rolling Eyes

Мерси,Рени (:

Да,права си,че в очите на останалите винаги ще имаш кусури.Но ако сам си намираш тези кусури и не се опиташ да направиш нещо за тях,а просто се самосъжаляваш,те ще се виждат още повече.Точно затова вярвам,че не е нужно да си безгрешен,перфектен или без някакви недостатъци,за да си съвършен.Нужно е само да си съвършен по своя собствен уникален начин и да си се борил да изкорениш пороците си,дори да не си се справил.

Аз открай време съм забелязала,че с теб много си приличаме и това ужасно много ме радва,между другото (:

Напълно съм съгласна и с теорията на Мони,че различните хора може да са съвършени за някои,защото въпреки дадените им недостатъци,ти ги смяташ за перфектни,такива каквито са.Точно това исках да докажа и аз.За останалите можеш да бъдеш съвършен точно тогава,когато те спрат да мислят за кусурите ти като за кусури и ги възприемат като нещо хубаво,което е част от теб.
Тези хора,които се смятат за съвършени сами,са просто надути.Никъде не твърдя,че съвършенството трябва да е напълно осъзнато.Но съм сигурна и че ние можем да осъзнаем,когато сме спрели да се развиваме.Ако тогава успеем да приемем какво сме станали,то ще бъдем съвършени.

Ужасно благодаря за мнението,Рени! *гуш*