Между белите стени...

Дишам.
Все още дишам.
Макар да не знам какво изтласква кръвта в тялото ми.
Нито какво ме задържа на повърхността.

Но дишам...все още.

04.05.2009

Почти бях забравила онези хубави "топли" дни, когато всички бяхме все още заедно. Дните, когато въпреки липсата на основателна причина се усмихвах. Усмихвах се на най-малките неща. Защото те успяваха да се преборят с големи ужасни проблеми.
Всяко "хей", всеки мил поглед, всеки допир, всяка въздишка след продължителен смях...всяки момент на мълчание.
И някак всичко се срина. Голямият красив замък от карти се срути, докато бях вътре. Въпреки че се опитвах да го построя наново с месеци...не се получи. С месеци криех истината от себе си. Нямаше надежда. Нямах силите.

Отидоха си мечтите, заедно с тях и усмивките, смеха, счупиха ми розовите очила... и на мястото на всичко това остана...нищо? Празнота. И не успяха да я запълнят нито новото училище, нито новите приятели. Една част от мен остана черна, отблъскваща всичко хубаво.
И още не съм се премирила със загубата...
*подсмрък*

-----

Плажа, пясъка, морето...приятелите. Катерим се по камъните, всеки се мъчи да стигне най-далечния камък.
Слънцето "нежно докосва" кожата ни, усещам как мога да изпържа яйце на главата си.
-Хей, май съм първа! - Обърнах се и им извиках. Засмяхме се. И още с усмивка на лице, подхлъзнах се и паднах във водата. Заболя ме, няколко мидички се забиха в гърба ми.
След секунди почувствах как една ръка ме сграбчи и ме издърпа.
- Добре ли си? - гласът му излекува всички рани, болката се стопи...
Благодарейки се изправих и излязох на брега.
Всички се засмяхме. Беше хубаво.

------

Всеки мил момент... кратък миг, запечатал се в главата ми...завинаги.
Как се забравят подобни неща?
Неща, които разбрах, че са били пълна лъжа.
Но все пак искам да върна времето назад.
Да изживея всичко пак...дори да знам, че накрая те пак ще ме изоставят. Ще съм аз. Пак ще съм аз.
Ще бъда аз до края...


~Ли

Животът е хубав, когато не мислиш.
Когато въобще не мислиш.
През останалото време... е просто пилеене на секунди в празното пространство =]

09.05.2009

Love is all around.
Хаха, днес сякаш съм в много добро настроение. Дори не знам защо. А и има ли значение?
Шизофренията не се е обадила още, въпреки че не съм разговоряла с никого днес. Но пък вчера си изкарах всичко, кажете после, че плачът не помагал. Помага. И то много.
След като се "скарах" с една от най-добрите си приятелки, нищо не е както трябва. Каква глупава причина да се скараш с приятелка - момче?! wft?!
Не мога да се справя, хъх. Поне не сега.
Но вярвам, че ще го направя. Вярата е хубаво нещо.
Просто мотивът изчезна. Помня как, когато бях в старото училище, заобиколена от същества, на които не им пука за нищо и за никого, си мислех как остава още само половин срок. Само половин срок и една лятна ваканция ме деляха от новото училище, новите приятели, новия живот. И това беше мисълта, която ме поддържаше.
Но се оказа, че не всичко ще е толкова просто. Никога няма да се отърва от гадните социални проблеми, никога няма да намеря мечтаната компания, където да се чувствам на място.
Какво се промени след този половин срок? О, промени се много. Затънах в още по-големи проблеми, които ме мъчат много много повече, отколкото ме мъчеха онези... старите.
Но сега го няма мотивът. Защото... защото как ви звучи "Още само 5 години....само 5 години... и после...после незнам какво!" На мен ми звучи... трагично
Пет години в търсене на мотиви...

Вчера беше денят на самоуправлението. Енд уат?
Оказа се, че съобщението, което го оповестява пристигнало към 3 следобед още...миналия петък.
Бяхме първа смяна...Следователно ние не знаехме. XD
А чаках този ден доста дълго. Мм колко двойки щях да напиша xD Общо взето щеше да е забавно..но нищо. Догодина.

Обхванало ме е чувство, че трябва да унищожавам. И хванах един остър предмет [да не споменаваме, че това беше пиличка xDD] и си го изкарах на вратата. Само майка да се прибере... *остават ми около 2 часа живот*
Полудявам ли или какво?!
Искам и сладолед. Но няма...*мрън* ...била съм болна. Другите ще ми казват дали съм болна?!
Е, не, че е лъжа, но болеста ми се отклонява далеееч от "зачервено гърло" :/

Аргх, трябва да спра да пиша глупости.
...и да започна да медитирам.



~някакво подобие на Ли

Не стига да бъдеш обичан от повечето.
Не стига да бъдеш обичан от всички.
Даже е твърде много.
Трябва ти да бъдеш обичан от един[ствения].

19.05.2009.

Замръзвам. Замръзвам. Замръзвам.
Ох, да, знам че е лято! Но това не ми пречи да си замръзвам.
Студено ми е. Ако искате - схващайте го с преносния смисъл [но ще сте в грешка - там не е просто студено, там е дълбоко замръзнало] , но аз говоря в буквалния.
Днес получих 3 различни предложения от три различни компании. Едното включваше плаж, мамка му!
Другото стадиона, да си бърборим и да гледаме момчетата как ритат. Мда, и той е бил там. А аз си изиграх картите грешно. Пак. Много грешно и то само защото днес съм облечена със зимното яке и май цял ден си въобразявам, че ще замръзна на стола пред компютъра.
А утре пак сме на училище, ваканцията мина. Е пък три дни бяха нищо. Даже домашната не съм си писала, май ще се стои до късно днес.
Трите дни минаха повече от зле, не че очаквах нещо друго. Така е като родителите ти мислят, че все още бошува първата световна война и ако излезеш на улицата "може" (според тях 100%) ще те убият. Не може на плаж. Не може на купон. И абсолютно не може да изляза с приятели, които идват в Бургас два пъти в годината. Защото може да се удавя или да ме напият (rofl), или просто приятелите ми не са образец за примерни хора.
Ще се побъркам. Хейй, аз съм почти на 15
А всеки разговор с нашите свършва с: "Не, не може." ...както и започва...
Животът е гаден.


нананана

~Ли

21.юли.2009.
Само на мен ли ми се струва, че тази ваканция минава твърде бавно? Дните се влачат, минават еднообразно. Дори не ми се отдава възможността да започна вампирския си начин на живот [лягане късно през ноща - ставане късно следобед].
Чувствам се като затворена в тясна кутия и не мога да изляза оттам. А всички знаем колко е гадна клаустрофобията.
Не ми чете, не ми се рисува, не ми се пише, не ми гледат дори филми, не ми се играят и онези малки игри, които тегля от онези хубави сайтове пълни с вируси. А те попринцип са ми спасението, когато не ми се правят гореизброените неща. Не ми се седи на компютъра, но пък и няма какво да правя като стана от него.
Не е за вярване, че училището ми липсва толкова толкова много. И класа ми [който принципно мразя] и в последните дни се замислям как ми се учи отново биология.
Едва ли звучи толкова странно, защото на всеки му се случва да има такъв период, но за мен е някак... странно.
Човек с един голям проблем съм аз. Не се познавам. Как въобще е възможно един ден да съм един човек, на другия - съвсем различен.
Но определено това да не ви кара да си мислите, че може да напиша и нещо жизнерадостно тук ;D Няма пък!

Самотно е... много. Не заслужавам да живея. Само хабя кислорода...
Аргх, изтрий това! Не, ще се направим, че Backspace-а ми не работи и ще продължа да пиша простотии. Да се надяваме, че никой няма да ги чете.
Но не сега. Сега отново ще се отдам на празнотата, която ме поглъща толкова бързо...

~ I don`t know who...