Smells like teen spirit

Всяка понеделник сутрин Джейн Чеймбърс ставаше по-рано от обикновено,за да си вземе вана,без да бъде прекъсвана от майка си или от брат си.След това старателно гладеше училищната си униформа,прибираше косата си на кок с любимата си шнола и ядеше зърнена храна,загледана в сутрешната емисия на месните новини.Когато дойдеше време да се срещне с приятелката си Фелисия Скреч,Джейн внимателно обличаше якето си,оглеждаше се за последен път в огледалото в антрето и изприпкваше навън да вземе колелото си.
Този понеделник,този специален понеделник,Джейн се събуди по-късно,отколкото трябваше.Когато отвори очи,осъзна,че вече е време да тръгва,а тя дори още не бе минала през ваната.Будилникът на нощното й шкафче си стоеше навит,но момичето можеше да се закълне,че не го е чула да звъни.
-Джейни,мила,Сия звъня преди няколко минути.Каза,че закъсняваш и че телефонът ти е изключен.Няма ли да ставаш вече?-долетя гласът на майка й откъм коридора и Джейн скочи сепнато от леглото.Потърси в джоба на панталоните стария си Сименс и откри,че закъснява с повече от 15 минути.И освен това имаше няколко пропуснати повиквания без дори да е чула звук от телефона си.
-Будна съм,мамо-извика тя,мръщейки се на стария апарат в ръцете й-Ей сега ще сляза.
Отвори разхвърляния си гардероб,търсейки какво да облече.Ръцете й хванаха най-стария й чифт дънки,които имаха дупки на колената, и измачкана тениска с името на някаква стара рок банда.Навлече ги по-бързо отколкото очакваше и,прехвърляйки чантата си през рамо,излезе на бегом.
Дори не се сбогува с родителите си,просто се напъха в гуменките си и побърза към гаража,за да измъкне колелото си.Когато обаче отвори вратата,с изненада установи,че го няма там.Лицето й се изкриви в ядосана гримаса и тя се врътна на пети,забързвайки към тротоара.
-Да те закарам ли?-попита баща й,който се бе насочил към колата си.Лицето му сияеше,докаот й говореше и Джейн се усъмни,че има някаква уловка в това предложение.
-Защо?-попита и сви устни-Не си ме карал на училище от 2-ри клас насам.
Баща й въздъхна тежко.
-Защото реших,че днес трябва да направя нещо мило за теб,макар с майка ти да сме ти взели достатъчно хубави неща.
Момичето се окори насреща му,но поклати глава.Ръчният й часовник вече показваше 9 без 20,а тя трябваше да пристигне в училище час по-скоро.
-Добре,закарай ме-примири се с тъжен глас,качвайки се на предната седалка.
Колата запали и бащата подкара с нормална скорост към гимназията.Джейн гледаше сърдито през прозореца,хапейки устни.Денят й се очертаваше да бъде ужасен,а имаше контролно по тригонометрия,което нямаше как да изкара без помощ от Всевисшия.Изведнъж пред погледа й попадна момиче на около 17 години с красиви руси коси,което се качваше в най-новия модел БМВ.Момичето носеше карирана пола и бяла риза,както и вратовръзка.На сакото й,стеснено в кръста очевидно от личния й шивач,весеше емблемата на гимназия "Ню-Джей".Очите на Джейн се разшириха от ужас и тя огледа скъсаните си дънки и измачканата тениска.
-Татко-поде тя и се извърна към мъжа,който стоеше до нея.Той й хвърли объркан поглед,виждайки пребледнялото лице на дъщеря си-Тате,забеляза ли,че съм си забравила униформата?
Бащата не реагира няколко секунди,а после се засмя сърдечно.
-Да,защо?Реших,че си го направила нарочно,понеже сме 17ти.-отвърна й спокойно той,сякаш беше най-очевдиното нещо на света.
Джейн зяпна от изненада и удари челото си с ръка.Изпусна тежка въздишка преди да се сбогува с баща си и да слезе от колата.
-Приятно изкарване,сладкишче-засмя се мъжът и се отдалечи,а дъщеря му постоя няколко минути с гръб към сградата на училището.Единствената мисъл,която се прокрдваше в съзнанието й,беше дали може да се обърка още нещо днес.
В мига,в който се обърна,разбра,че може.Приятелката й Фелисия Скреч,облечена по своя прекрасен хипи начин в зелено,синьо и червено,тичаше към нея с балон ръка,крещейки "Честит рожден ден,Джейни!".

На Фелесия ѝ се наложи да спре точно пред Джейн, преди да ѝ се хвърли на врата, защото докато тичаше към приятелката си,червената ѝ коса се вееше зад нея,така че когато отвори уста да извика, всмука един червен кичур и се задави. След като дискретно се изкашля няколко пъти и се увери, че диша нормално, направи крачка назад, за да се засили и се метна върху същисаната си приятелка.
- Честит рожден ден, Джейниииии! - пискотеше тя, а заобикалящите ги ученици ги гледаха подигравателно.
- Сия, Сия, стига - мърмореше Джейн притеснено. Фелисия млъкна и огледа критично приятелката си.
- Ако не се усмихнеш до десет секунди, ще пищя - закани се червенокосата и размаха пръст пред носа на другата.
- Ъм, Сия, благодаря за...балона, ама не е нужно, нали разбираш? - опита се да обясни Джейн.
- Осем...
- Сия, ама ти сериозно ли? Наистина ли ще го направиш? Не мога да повярвам! Ама...
- Пет, четири...
- Фелисия!
- Три...
- Няма да пищиш.
- Две...
- Няма да стане като предният път, защото...
- Едно...
- ...виж как се усмихвам. - Джейн се усмихна, а лицето на Сия грейна. По движенията ѝ, Джейн разбра, че се кани да направи "ритуал за запазване на усмивката", както го наричаше самата Фелесия, затова побърза да я хване под ръка и я задърпа към училището. По пътя въздъхна примирена, а балона все още се влачеше зад тях. Фелисия се опитваше да гледа кръвнишки всеки, който се опита да спука балони и той в крайна сметка оцеля до кабинета по математика, където се закачи на един пергел и се спука. Сия изпадна в умопомрачение и започна да си говори сама.
Джейн поклати глава развеселено, но след това се сети, че ѝ предстои контролно и стомахът ѝ се сви. Тя сръчка Сия, която прекъсна монолога си и я погледна въпросително.
- Изглеждаш страшно добре, за човек, на когото му предстои контролно по тригонометрия - констратира Джейн.
- Това е, защото правих упражнения по йога и пих билков чай по изгрев слънце. А между другото, и ти не изглеждаш никак зле - допълни след това. - Имаш ли планове за днес? Защото ако нямаш, ще отидем...ъъ...на кино? Как ти се струва да отпразнуваш рождения си ден с пуканки и кола? Или не? Може да отидем в "Рикардо" и да поръчаме торта с името ти, написано със сметана отгоре. Искаш ли? Ще накарам Дани да ти изпее "Честит рожден ден", той и без това се оплаква, че има много клиенти. Или ако искаш може първо да отидем първо на кино, после в "Рикардо"...или не, май ще е по-добре да отидем първо в "Рикардо", а после на кино, защото на късните прожекции ще е по-спокойно, пък и онзи сладур май се пада на работа тогава. Ти как мислиш, Джейн?
- Не знам, Сия... утре пак сме на училище, пък и..
- Джейн, виждаш ли като не медитираш как ти се е продънила главата? Слушай сега, днес имаш рожден ден, така че ще го отпразнуваме. Освен това имам подарък за теб, обаче го забравих вкъщи, та затова ще изчакаш малко, докато ти го дам. За утре няма да имаме нещо кой знае какво за учене, пък ако трябва ще помоля Доналд да ни напише домашните срещу сумата от..ъъ..три долара.
Двете едновременно погледната Доналд, който в момента четеше някакъв учебник и следеше редовете с пръст, но направи някаква засечка, така че изпусна едно "Дарт Вейдър да отреже и другата ръка на Люк дано" и отново се зае да препрочита. Джейн въздъхна.
- Определено няма да има против да свърши малко работа.
- Значи си навита? - попита Фелисия ентусиазирано.
- Добър ден, ученици, да видим сега кой колко е учил - разнесе се гласа учителят им по математика и двете момичета се спогледаха с въздъшка.

Обикновен, нормален ден. Изключително скучен при това. Дъстин беше на смяна в киното и се чуваха глупавите писъци на хората в дясната зала на киното. „Мъртвата зона” не бе толкова страшен филм. Лампите светеха, навън бе тъмно. Поредната скучна нощ очакваше Дъстин. Непонятно му беше защо трябваше да има прожекции в 3:00 часа през нощта. Той изпръхтя и стана от стола си, защото видя, че идват хора.
Какво ли си мислеха хората, когато видеха светлокосо момче, навлякло глупава червена униформа с оранжеви раета. Плюс това имаше и шапка. Естествено, тези дрехи би били изключително подходящи за някое ресторантче за
бързо хранене, за да може да развлича отегчените хора на път за вкъщи или за офиса. „Кой е този садист, който изисква служителите в кино “Watch the movie” да носят противните униформи?” мислеше си Дъстин. Погледна надолу, пристъпи към мини-барчето, приглади тениската си и се постара гласът му да звучи бодро:
- Добър вечер в кино “Watch the movie”! В момента имаме заета зала, в която дават „Мъртвата зона”, хитовият ужас, пуснат наскоро по кината. Следващата прожекция е в 22:40, а в 20:00 може да гледате романтичната комедия „Кейти”.
Дъстин въздъхна и загледа двойката застанала пред него.
Момичето бе по-ниско с една глава от приятеля си. И двамата бяха с дълги, черни коси, кожени дрехи и множество пиърсинги. Момчето първо успя да се обади:
- Якоо! Искам два билета за ужаса.
Приятелката му се усмихна и се сгуши в момчето. Дъстин се обърна и отвори касата зад него. Тъмносините билети се откряваха на фона на бялото. Извади два и си придаде глупава усмивка.
- Заповядайте! 10.50$. Нещо друго?-попита той и пусна
билетите в лапата на момчето. Той остави парите на плота и се обърна. Не бяха изминали два метра, когато тих глас се обади:
- Чакай! Искам една кола и един „ Snickers”.
Дъстин вдигна глава и видя, че момичето се затича към бара и кимна с глава. Отиде до хладилника и извади бутилката и десертчето. Студеният въздух го ободри и той се върна. Чернокоската бе оставила пари и затова само си
взе покупката. Приятелят й бе застанал пред вратата и тя пробяга разстоянието между тях. Дъстин забеляза, че му бе оставила двайсетачка, която покриваше сметката поне 8 пъти. Усмихна се и прибра парите. Нахлупи слушалките на ай-пода си и седна.
Не бе изминало много време, когато две момичета се прибижиха до касата. Едното момиче бе с огненочервена коса, която контрастираше със интересните й смагардови очи.
- Хей!- извика червенокосата и размаха ръце пред лицето на Дъстин. Той се сепна и свали слушалките.
- Извинявайте! Кажете? Ъ... опа.- запъна се момчето.
Момичетата се изхилиха и червенокосата добави:
- Не се притеснявай! Вече видяхме програмата!- Тя се усмихна и потупа приятелката си.- Това е Джейн и днес тя има рожден ден. Аз съм Фелисия. Накратко Сия.
- Приятно ми е, Сия! Честито на рожденичката. Аз съм Дъстин и... както виждате, съм пълен... загубеняк. Особено с това нещо- каза той и посочи тениската си. Момичетата се засмяха и Дъстин продължи.- Е, какво ще гледате? „Мъртвата зона” или „Кейти”?
- „Кейти”!- каза Фелисия.
- „Мъртвата зона”!- засмя се Джейн.
Докато се усетят, че го казаха едновременно, Дъстин се
заливаше от смях. Очакваше да започнат да спорят, но не последва нищо. Той вдигна глава и още повече се засмя. Момичетата се гледаха на кръв, сякаш се опитваха да прочетат мислите на другата.
- Аз съм рожденичка. Ще си криеш очите. Знаеш от колко време искам да го гледам.- настоя Джейн, а Фелисия се намръщи още повече и започна да мрънка, по- скоро на себе си.
- Значи три билета за „Мъртвата зона”, така ли?- попита
Дъстин и се засмя при обърканата физиономия на Джейн.- Смятам да гледам филма. Колежката има да ми връща няколко смени. Освен ако не искате да сте само двете...
- Не, не, неее!!!- развика се Фелисия ужасено и се сепна при смеха на Дъстин.- Имам предвит, нямаме нищо против. Всеки ден съм с нея, писнало ми е.
Джейн погледна скептично и обидено Сия и замълча.
- Ааха... окей, значи ще се видим след няколко часа.- каза
Дъстин и бръкна в касата зад него.
- Ъъ... как така няколко часа?- попита притеснено Джейн и
момчето я сряза:
- Да не мислиш, че ще нахлуеш по средата на филма със
червенокосата си приятелка и откачения продавач? Ще направиш впечатление, да, но аз ще патя после.
- Оу, да, разбира се, как не се сетих. Извинявай.- допълни
Джейн и се смути още повече. Дъстин се усмихна и добави:
- Окей, значи в 22:40 започва филма, в 10:30 да сте тук!
- Добре, тук ще сме – каза Фелисия.- Чао!
- Чао!- извика Дъстин и бръкна в джоба си. Извади телефона си и намери номера на Чеймбърс, момичето, което работеше заедно с него. Изминаха два сигнала преди да се чуе веселият глас на момичето.
- Хей, Дъс! Какво става?
- Хей, Чеймс. Можеш ли да дойдеш към 20:00? Излезе ми
малко... ъъъ... работа.
- Коя е жертвата ти този път?- засмя се момичето.
- Не е жертва. Фелисия и Джейн от долния клас.- съобщи
Дъстин и почеса носа си.
- Мисля, че знам Фелисия. Добре, ще дойда.- въздъхна Чеймс.
- Благодаря ти, Чеймбърс!! Спасяваш ме!- облекчено каза
момчето.
- Да, да, хайде чао!- каза момичето и затвори телефона.
Дъстин въздъхна и затвори все още отворената каса. Постави табелката „Затворено” на най-видното място и загаси малката лампа. Усмихна се и се запъти към вратата. „Най-накрая някой интересен.” помисли си той и излезе.

За първи път будилникът на Майкъл звънна.Когато бяха в старата им къща,намираща се във Флорида,майка им ги будеше.Будеше тях-Кери и Майкъл.Но сега,когато се преместиха,къщата им е много по-голяма и всяко от децата си има отделна спалня.Затова се наложи часовникът да звъни.Колко му беше неприятно...Дори и голям,пак предпочиташе майка му да го буди със сутрешна целувка,носеща горещ шоколад в ръка.Но така стават нещата.Вече семейството е богато и заможно...От една година насам.Но защо се налагаше Майк да отива в гимназията?Където всички ще му се смеят и ще странят от него,защото е нов?Това бе една мистерия,която нямаше точен отговор.И все пак момчето се надяваше майка му да го събуди.Не след дълго се чуха стъпки.Майкъл грейна.Вратата се открехна и оттам се подаде малко човече.Това бе Кели.
-Хайде,поспаланко,ставай!-каза сестра му и веднага отиде да се сгуши до него.
-Не трябваше ли да ми кажеш поне едно "Добро утро"?-попита шеговито русото момче.
На лицето на малката госпожица се появи очудено изражение.Погледна часовника си и след това заяви:
-Ъъъ добър ден?Утрото отдавна мина.-осведоми с дяволита усмивка момичето.
Майкъл погледна часовника си,който сочеше девет часа без пет минути.Но той толкова закъсняваше за училище.Когато реши да се скара на Кели,тя вече беше изчезнала.
-КЕЛИИИИ!-извика Майк и Сара дойде.
-Какво има,миличък?-попита майка му.
-Кели е навила часовника ми и сега закъснявам за училище!-тросна се момчето и се намуси.Все още беше рошав,облечен със синята пижама.
-Какво училище днес?Събота е.-усмихна се Сара и погали сина си по главата.Майкъл се ядоса още повече.Сестра му го буди рано сутрин в събота,когато иска да си поспи поне до десет часа.Стана ядосано и влезе в банята,където се изми.Баща му влезе,намествайки луксозните си очила без рамка и се засмя.
-Няма ли да се срешеш?-след това взе гребена и понечи да го среше.
-Мога и сам!-отсече момчето и остави гребена на мивката.-Извинявай,просто Кели ми лази по нервите.Навила е часовника за девет без пет в събота и ми казва,че утрото отдавна минало,при което аз се изплашвам още повече,защото си мислех,че закъснявам за училище!-обясни все още запален Майк.
-Но какво училище,днес е събота?
Момчето се ядоса още повече и отиде в стаята си.Там си сложи тъмни току-що изпрани дънки,изглеждащи негладени.Но какво от това?Сложи си и черна прилепнала по тялото му тениска,която очертаваше мускулите му.От скоро имаше и шофьорска книжка.Слезе бавно по стълбите,заричащ се да набие Кели.Но не беше една беда...Кели стоеше точно при родителите им.
-Ще се оправяме после.-изсъска момчето,така,че само Кели да го чуе,но тя се направи,че въобще не го е видяла и се обърна към майка си.Вече се виждаше само гърба й и хлабаво наплетената й плитка,вързана с бяла панделка и стигаща чак до кръста.
Майк отиде до гаража и взе старото си Ауди А6,което бе на няколко години.Качи се в черната лека кола и понечи да запали.Чу се само едно "Бръб бръм" и колата прегря.
-Страхотно!Като че ли днес е петък 13-ти!-ядоса се момчето и слезе разгневен от колата.Ритна предната лява гума и тръгна пеша.Сложи слушалките си и пъхна ръце в джобовете.
Стигна до заведение за бързо хранене,където искаше да хапне нещо.Заведението бе съвсем празно.Всъщност имаше само едно момче,което чакаше клиенти.Момчето се сепна и се усмихна с изкуствена усмивка.
-Добре дошли.Какво ще желаете?
-Желая четири понички.Две с шоколад и две с крем иии там онази шарената заливка.Аа и също така един топъл шоколад.Ъъ може и една вода.
-Това ли ще е?-попита малко объркано момчето и си записа.
-Да,това.Колко дължа?-погледна въпросително Майкъл и извади дебелото си кожено портмоне.
-13,60 долара.-пресметна с електронен калкулатор младежът и веднагически донесе поръчката.
Майк си мислеше,че е сам,но скоро звънчето на вратата звънна,защото някой влезе...Но кой беше този някой?

Джейн се промуши първа през вратата на заведението,а след нея влязоха Фелисия и Дъстин,говорейки оживено.Чеймбърс беше изпуснала нишката на разговора им преди няколко секунди и затова се отказа от тях.Когато очите й попаднаха на поничките,тя въздъхна щастливо и побърза да тръгне към касата.Сия и Дъстин я последваха.
-Какво ще бъде?-попита продавачът,а Джейн се ухили насреща му.
-Три с баварски крем,два трюфела и една с бостън крем.Освен това ще искаме три пъти капучино и две минерални води.Както и едно пепси Туист-изреди момичето и си пое дълбоко въздух след това.
Продавачът само кимна примирено и побърза да изпъни поръчката.Чеймбърс се обърна доволно към приятелите си.
-Поръча ли?-попита я Дъстин ухилено.
Джейн му кимна отсечено и се прозя.
-Не мога да повярвам,че ме накарахте да стана толкова рано!-въздъхна тя и притвори очи-А можеше още да съм в топлото си легло...
Фелисия извъртя очи,докато въртеше кичур коса на пръстта си.
-Пропиляваш си деня в това спане!Виж колко е хубаво времето,виж как свети слънцето!Не може да се затваряш вкъщи.Освен това аз направих компромис за теб,когато имаше рожден ден,време е и ти да направиш за мен-Сия нацупи престорено устни и приятелката й се разсмя.
-Какъв компромис?Та нали беше моя рожден ден и трябваше да изпълняваме моите желания!
-Няма значение!Аз гледах ужасния филм заради теб,сега ти ще ставаш рано заради мен.Ха!
Джейн се разсмя още по-силно и Дъстин се присъедини към нея.Фелисия им хвърли по един сърдит поглед и се пресегна да вземе поръчката им.Платиха набързо и си намериха една маса в ъгъла.
Джейн отпусна главата на ръката си и започна да оглежда заведението.Както винаги,то беше почти празно,макар според нея тук да правеха най-хубавите понички на света.Пресегна се и си взе от любимите си с баварски крем,задъвквайки я ожесточено.Усещаше как пудрата захар я покрива почти изцяло,но продължи да яде лакомо.
-По-леко,Джей,ще си изядеш и пръстите!-ухили се Дъстин и както си държеше салфетката,започна да бърше устата на Джейн с нея.Чеймбърс бутна ръката му и го изгледа ядосано,въпреки че по устните й се бе разляла усмивка.Фелисия вече се смееше с цяло гърло,а момчето само се подхилкваше нагло.
-Това беше гадно!-измърмори Джей и вирна брадичка-Аз съм зряло момиче,нямам нужда да ме чистиш като че ли съм бебе.
Дъстин само се подсмихна и вдигна отбранително ръце.
-Щом казваш.
И тримата се засмяха едновременно.
-Хей-каза Джейн няколко секунди по-късно-Кое е онова момче там?Никога не съм го виждала тук,а до колкото знам ние сме най-редовните посетители на това място.
Дъстин се извъртя по посоката,която сочеше момичето,а Сия се надигна от стола си,за да може да види.
-Той е нов-обясни момчето-Мисля,че наскоро се премести тук.Съседи сме и родителите ми онзи ден занесоха на семейството му пай и курабийки за добре дошли.Май се казва Майкъл,но не съм много сигурен.
-Изглежда ми самотен-въздъхна Сия и лицето й светна-Може би трябва да го поканим при нас.-тя не дочака техния отговор,а решително се изправи и се насочи към момчето.
-Недей!-писна Джейн зад нея,но вече бе късно.Червенокосата бе стигнала до масата на „новият” и му се усмихваше приветливо.
-Здрасти!-каза му момичето и подаде ръка.-Аз съм Фелисия,а това там са Дъстин и Джейн.Видяхме,че си сам,та решихме да те поканим при нас.Знаем,че е малко кофти да си нов.-тя му смигна приятелски,а зад нея Джейн закри лицето си с ръце.
-Откъде знаеш,че съм нов?-попита я той,гледайки я с недоумение.
-Дъстин ти е съсед-обясни делово Сия и отново разкри белите си зъби,като се усмихна-Е,ще дойдеш ли?
Русокосото момче помисли за момент,а после кимна.Ако не друго,то поне щеше да познава някой в този град.Той взе таблата си и последва Фелисия към другия край на заведението.
-Аз съм Майкъл-представи се той и се ръкува с Дъстин.После понечи да го направи и с Джейн,която беше захлупила лице в ръцете си и клатеше странно глава.
-Тя е малко срамежлива-засмя се Дъстин-Ти живееш на Мейн стрийт,нали?Мисля,че сме съседи.
-А,да-отвърна Майк и се почеса нервно по врата-Онзи ден се нанесохме.Още не познавам града и никой в него.
-Е-намеси се Сия засмяно-Ние ще сме твоите гидове в откриването на Ню Джързи.Ще видиш,ще ти хареса тук!Малко е мръсничко,но пък никъде в Щатите няма да видиш такава зеленина!
Той се усмихна.
-Благодаря,наистина е много мило от ваша страна.
Дъстин и Фей се спогледаха,а после се ухилиха.
Няколко секунди по-късно Джейн вдигна глава от ръцете си.Лицето и беше покрито с няколко червени петна,очевидно от мястото където дланите бяха натискали кожата й.Тя се усмихна плахо на Майк и му подаде ръка.
-Аз съм Джейн-тя се ръкува с него-Съжалявам за преди малко.
-Няма нищо.И мен понякога ме е срам от непознати.
Усмивката отново пробягна по устните й.

Телефонът на Фелисия иззвъня. Тя погледна Джейн с измъчено изражение.
- Мразя телефоните - каза на групата и вдигна. Разнесе се приглушено буботене, което момичето прекъсна на няколко пъти с отговорите си. Лицето ѝ изведнъж стана мрачно и замислено. Джейн първа реагира.
- Сия, случило ли се е нещо?
Червенокосата поклати глава.
- Така ми се струва. Дани не ми каза нищо, само, че трябва да се прибирам. Продължете без мен, аз може и да се върна. - Фелисия понечи да стане, но размисли. Пресегна се и взе една поничка. - За из път - обясни.

Фелисия вървеше бавно и дишаше дълбоко. Стараеше се да се успокои и да не бърза, защото знаеше, че това ще я забави повече. Когато видя къщата си, сърцето ѝ лудо. Поуспокои се, когато отбеляза липсата на линейка, пожарна или полицейска кола, което елиминираше много възможности. Естествено, никога не можеше да си представи всички бедствия, които могат да сполетят човек, така че не бързаше да си вади изводи.
Цяло чудо беше, че успя да си отключи. Влезе вътре и потръпна от злокобната тишина.
- Дани? - провикна се Сия. Отговор не последва. Тя панически се затича към кухнята. - Дани? ДАНИ!
- Сия - дойде в отговор някъде от горния етаж.
Фелисия се затича към стаята на брат си ужасена. Когато стигна до стаята му и бутна вратата, очакваше да види едва ли не кървища по тапетите. Намери само брат си, излегнал се на леглото си и свирукащ си фалшиво.
Фелисия зяпна.
- Нали имаше нещо спешно!?
- О, фалшива тревога. Знаеш ли, че всъщност любимата ми тениска била под леглото? - ухили ѝ се момчето.
- Да не повярваш - изсъска сестра му. - ЗА ТОВА ЛИ МЕ НАКАРА ДА ТИЧАМ ДО ТУК?
- Е, ъ, ти не тичаше - отбеляза Дани.
- Ужасен си! - писна Фелисия, докато грабваше една възглавница. След това започна да налага с нея брат си, който се заливаше от смях. Накрая реши, че няма смисъл и остави "оръжието" си на леглото. Пред погледа ѝ попадна часовника на стената.
- Ти днес не си ли на работа? - попита мило и се усмихна победоносно.
- По дяволите - изруга Дани и скочи да се оправя.

Телефонът на Джейн звънеше. Тя се учуди, когато видя, че Фелисия я търси. Вдигна.
- Сия, какво стана? Нещо лошо ли?
- Стана това, че Дани е идиот - обясни ѝ Скреч от другата страна. - Още ли сте там?
- Почти - отвърна ѝ другото момиче.
- Как така? - попита Фелисия неразбиращо.
- Дъстин се запиля някъде...А! В тоалетната бил.
- Разбирам. Идвам ей-сега. Ей, Джейни?
- Да?
- Вземи ми, моля те, поничка с шоколад.

Дъстин седеше засмислен срещу Джейн и Майкъл. Изглеждаше, че тънката граница между тях се разчупва. Чудеше се кога ще дойде Сия. По изражението на Джей не личеше да е станало нещо лошо. Майкъл поглеждаше
крадешком момчето и Дъстин се захили. Джейн го погледна с укор и в този момент момчето видя нахлуващата с трясък Фелисия. Засмя се по-силно и потупа мястото до себе си.
- Какво стана, Сия? Поничката ти изстина!- пошегува се
Дъстин, а момичето се намръщи. Седна до него и го сръга хубавичко с лакът.
- Хей! За какво си го заслужих?- оплака се момчето и се
престори на разстроен.
- Може би, защото си идиот? Поничката ми си е съвсем добре!- засмя се Фелисия и кимна дискретно с глава към Джейн и Майкъл.- Май надушвам любов, а?
- Нещо повече. Не са спрели да си говорят, откакто си замина. По едно време се чудех: ако дойдат да ме отвлекат китайци, въоръжени с клечки за китайска храна, дали ще забележат?- завъртя очи Дъстин.
- Не мисля.- захили се Сия. Побутна го леко с лакът и кимна към останалите двама. Смачка касовата бележка, оставена до малката чинийка с половин шоколадова поничка, и я хвърли към приятелката си. Целта беше налице. Джейн се сепна и изгледа Сия сърдито, след като хартийката я бе ударила по главата.
- Какво?- тросна се тя. Сия знаеше, че Джейн мрази да я
прекъсват.
- Малко внимание на нас?- попита Дъстин. Не успя да се
сдържи и се засмя.- Смятаме да отидем към парка. Какво ще кажеш, Фелисия?
- Чудесна идея!! Джейни?- миловидно се обърна към Джей.
- Хайде, да вървим. Идваш ли, Майкъл?- попита Джейн, като ставаше от малкото диванче.
- Мдааа.- провлачи момчето. Четиримата се запътиха към
вратата и излязоха на слънчевата улица. Паркът бе наблизо, затова компанията тръгна бавно, весело говорейки си за филмът, който гледаха снощи.

Паркът бе пълен с деца. Люлките скърцаха, децата се смееха. Майкъл, Джейн, Сия и Дъстин седяха на пейка до езерото. Там бе по-спокойно, защото майките не пускаха децата си близо до водата. За пореден път Джейн и Майкъл бяха игнорирали останалите двама, затова Дъстин и Сия се заприказваха. Фелисия се заливаше от смях, на глупостта, която момчето прояви, когато муха литна към тях. Дъстин си помисли, че е оса, затова размаха лудешки ръце, удряйки се по главата. Джейн вдигна глава навреме, за да види сбъсъкът, затова се засмя с всички сили.
- Окей, Дъстин, признавам ти го! Наистина си идиот.- на
прескулки каза Джейн.
- Знаех си!!- изхили се момчето. Сия го зяпаше с ококорени очи и Дъстин размаха ръце пред лицето й.
- Ехоо? Сия? Да не те заслепих с красотата си?- превзето
каза той.
- Всъщност, да- започна уверено Фелисия, но после се засмя.- Не, всъщност гледах очите ти. Много са интересни. Преливат в няколко цвята на зеленото.
Дъстин се усмихна. В момента се гордееше с очите си. Смехът на Джейн прекъсна потока на мисълта му.
- Наистина ли си го направил? Подпалил си партньора си по
химия? Боже мили, не е смешно, но не мога да спра!- хилеше се тя, а Майкъл се обърна и смигна на Дъстин. Дъс повдигна въпросително вежда и се засмя.
- Дъъстин? Хайде да се поразходим.- предложи Сия.
- Ъъ, чудесна идея!- съгласи се Дъстин и потисна смеха си.
Двамата станаха, като останаха само Майкъл и Джейн на
пейката. Фелисия подхвана Дъстин и тръгна да бърбори как се е чувствала по време на филма от предната вечер.
- И ти казвам, щях да изляза от киното, когато онова нещо започна да убива. Мислех, че ще изскочи от екрана и ще ни убие.
- Сия, Сия, това бе само филм! Всичко това са ефекти! Няма нищо истинско! Ох, голям си дечко!- засмя се Дъстин и побутна Фелисия.
- Не е вярно! Не съм дечко!- възпротиви се момичето и
започна да удря шамари където свари.
- О, дечко си и то голям!
- Не е вярно!
- Напротив.
- Не е вярно.
- Вярно е.
- Идиот.
- Дечко.
Фелисия тръсна смешно глава и косата й се разпиля навсякъде. Изведнъж се чу гласът на Майкъл отзад...

[b]




Майкъл се бе втренчил в прелестните очи на Джейн.Те сякаш блестяха като сапфири на слънчевата светлина.Когато момичето се усмихнеше,да тя има прекрасна усмивка,очите й грейваха щастливи.Това радваше Майк,караше го да се усмихне.Джейн не беше като другите момичета.Тя бе необикновена.Загадъчна.Но в същото време така спокойна и мила.Той бе забравил за всичко,в продължение на няколко минути,но след това бе прекъснат от мислите си.
-Майкъл?Майкъл?Ехо?Майк?-повтаряше като развален телефон Сия и махаше ръката си пред лицето му.
-Да,кажи?-попита русокосото момче и погледна сепнато.
-Хайде,ние тръгваме.Идваш ли?
-Естествено.
Групата тръгна да се разхожда из улиците,за да развеждат Майкъл.Но него не го интересуваха улиците.Той ходеше точно до Джейн и следеше всяко нейно движение,сякаш е хипнотизиран.Стигнаха до малко магазинче на спокойна уличка.Но то изглеждаше толкова приветливо и спретнато.Отвън приличаше на античен магазин,с черна вратична и очертани с черна рамка прозорци,изчистени до блясък.На входа имаше килимче,изкаляно от хорските обувки.Забелязваше се изтрития надпис с червени букви,изобразяващ Welcome,но няколко от буквите вече не бяха там.Фелисия отиде до Джейн и я хвана за ръка.Заведе я до магазинчето и тържествено протегна ръка към него,все едно го представя.
-Тадаа!Ето,сега сме в любимия ти магазин!-смигна й Сия и затвори очи.Когато ги отвори,Джейн вече не беше там.Като стрела изхвърча до там и се залепи за витрината,зяпнала една хубава синя рокля.
-Колко е красива!-възкликна замечтано Джейн.
Веднага влезе вътре и се чу звънчето на вратата.Възрастният човек зад касата,носещ кръгли очилца и униформа се усмихна доволен от клиентите.
-Може ли да пробвам тази прелестна синя рокля от витрината?-попита Джейн с надежден поглед,на който никога не може да се откаже.
-Да,разбира се.-отвърна човекът с побеляла коса и се скри в стаичката с всички дрехи.Извади въпросната рокля и я подаде на момичето.Тя влезе в пробната и веднага я пробва.Майкъл следеше малко объкано тази случка.С Дъстин си говореха,без да обръщат много много внимание.Но когато Джейн излезе от пробната,Майк вдигна глава.Изглеждаше поразително красиво.Синята рокля подчертаваше очите й.Бе толкова хубава,че Майкъл се загледа доста продължително.Оставаше само да беше с отворена уста,за да му придаде още по-очуден вид.
-Е,как изглеждам?-попита Джейн и се огледа в огледалото,закопчавайки ципа на гърба си.
-Ами...амии...-не можа да каже Майкъл.
-Много си хубава!Веднага трябва да си я купиш!-каза развълнувано Фелисия и заподскача като малко дете около нея.
Джейн я съблече,облече дрехите си и я занесе до касата.
-Искам да я купя.-заяви момичето.-Колко струва?
-120 долара.-отвърна продавачът.
Джейн започна да се рови из портмонето си,в което се виждаха ясно петдесет долара.
-Ъм...аз...нямам достатъчно пари...-въздъхна тъжна Джейн.
-Тогава няма как да си я купите!Довиждане!-и продавачът взе роклята и я прибра в склада.
Майкъл се приближи до касата,след като Джейн вече излезе и тръгна.
-Искам да я взема.-каза Майк и подаде 120 долара.Магазинерът я опакова в бяла хартия с много цветя и я сложи в светлосиня кутия с панделка.Майкъл излезе и догони Джейн.
-Чакай,Джейн!-викна той.
-ЪЪ какво?
-Заповядай!-подаде той кутията,в която се намираше роклята.Малко се притесни как ще реагира тя...

Момичето зяпна от изненада насреща му.Очите й се разшириха,а устните й потрепваха.
-Господи,Майк!-изписка тя и се метна на врата му щастливо.Писъците й оглушиха цялата улица,но очевидно за момчето беше добре дошло да му крещи на ухото-Това е най-прекрасното нещо,което някой някога е правил за мен!-изведнъж тя се намръщи и го пусна,връщайки се на земята.Бузите й се бяха покрили с руменина,но очите й изглеждаха тъжни-Не мога да я приема.Прекалено е скъпа.Върни я.
Майкъл я погледна изненадано,а после поклати глава с усмивка.
-Стига с тази твоя съвест,Джейни-той й се ухили-Така или иначе аз не мога да я нося,а вече съм я купил.Просто я приеми и ме прегърни още веднъж за благодарност-Майк й намигна развеселено.Джейн се поколеба преди да помръдне.Погледна Сия,която се бе ухилила толкова широко,че сигурно усмивката й стигаше от ухо до ухо.Дъстин до нея изглеждаше малко изненадан,но и двамата приличаха на хора,които са очаквали подобно развитие на нещата.Чеймбърс се смръщи леко,но когато се обърна към Майкъл,не можа да се сдържи да не се усмихне.Момчето я гледаше мило с прекрасните си сини очи,а плахата усмивка на лицето му издаваше,че той наистина искаше тя да приеме роклята.
-О,Майк,ще ти се реванширам,обещавам!-въздъхна примирено момичето и отново се хвърли да го прегръща.Майкъл обви ръцете си около талията й и я притисна до себе си.
-Разбира се-промълви щастливо в ухото й.
Когато Джейн най-сетне се отдели от него,с лице,червено като домат,четиримата приятели се насочиха към една от забележителностите в града-молът!

В понеделник,Джейн се събуди точно навреме,за да се облече и оправи за училище.Когато телефонът й звънна обаче няколко минути преди срещата й със Сия,тя се изненада.Номерът,изписан на екранчето,й беше непознат.
-Да?-попита объркано,натискайки зелената слушалка.
-Здрасти,Джейни-гласът от другата страна определено принадлежеше на Дъстин.Тя въздъхна облекчено.
-Здрасти,Дъсти.Какво има?
-Ние с Майк се срещнахме пред входната врата и решихме,че можем да минем да ви вземем за училище.Ако правилно съм запомнил,Сия вече трбява да е някъде при теб.
Джейн погледна ръчния си часовник и кимна отсечено.След няколко секунди се усети,че Дъстин няма как да я види и се засмя.
-Какво?-попита момчето объркано.
-Нищо,нищо.Да,Сия вече е някъде тук.
-Прекрасно.До 10 мин ще сме при вас.Баща ми ми отстъпи колата днес,така че ще се повозим в новия ни джип.
Момичето се разсмя.
-Чудесно,Дъсти.Само не закъснявайте,че мразя да закъснявам за училище.А и имаме математика първи час.
Дъстин се изкикоти.
-Добре.Чакайте ни отвън.-той замлъкна за момент,а после допълни-Поздрави от Майк.
Джейн благодари и затвори слушалката.Обу гуменките си и нарами чантата си,излизайки отвън.Като по план,Фелисия се зададе от единия край на алеята,втурвайки се към приятелката си.Двете се прегърнаха,така сякаш не се бяха виждали от векове,макар че вчера бяха прекарали следобеда заедно.
-Хайде,да тръгваме!-подкани Сия,хващайки приятелката си под ръка.
-Дъстин и Майкъл ще дойдат да ни вземат.Дъсти е измолил колата на баща си-обясни спокойно Джейни.-Знаеш ли,Сия,вчера се замислих-кога стана така,че ние се движим с две толкова хубави момчета от горния клас?
Фелисия я погледна неразбиращо.После нацупи устни.
-Има ли значение?
-Просто се питах.До рождения ми ден всички ни смятаха за идиотки.
Сия се ухили.
-На рождените дни стават чудеса!-изписка щастливо тя и прегърна приятелката си силно.После запя някаква непозната за Джейн песничка,а Чеймбърс само се усмихна и заклати глава в такт с музиката.Двете започнаха да се клатят едновременно,стоейки на тротоара.Изведнъж Фелисия разпери ръце и започна да ги върти в странни смешни движения.Без много много да му мисли,Джейн ги повтори.
Танцуваха си така още няколко минути,смеейки се истерично.Чантите им бяха излетяли настрани,а лицата им се бяха зачервили.
-Иии завъртане!-подсказа Сия и двете направиха пируети,въртейки се на различни посоки.Нечия бибитка се опита да ги прекъсне,но те напълно бяха игнорирали останалите звуци.
-We'll make theee greeeat escaaape-пееше с цяло гърло Фелисия,а Джейн й пригласяше с пискливия си глас.
-Хайдеее,момичета!-извика Дъстин,излизайки от колата.Сия се втурна към него,улавяйки ръката му.
-Танцувай с нас,Дъстиии-изписка Джейни и се ухили широко,хващайки другата му ръка.Момчето се опита да се възпротиви,но когато видя щастливите им физиономии просто не можа да откаже.Майк също се измъкна от колата.Веждите му се бяха заровили в косата от почуда.
-Хайде,Майки!-извика Сия,която беше по-близо до него.Придърпа го към тях,а Джейн инстинктивно намери ръката му.Четиримата продължиха да скачат и да се въртят на тротоара само под звуците на гласа на Фелисия,която повтаряше един и същи куплет вече за пети път.
-Вие.Сте.Луди-изпъшка Дъстин,докато се опитваше да спре подскачащите момичета.
-Знам.Не е ли прекрасно?-зарадва се Сия.Джейн се засмя и рязко се закова на място.Майкъл също спря и Сия ги последва.
По улицата се зададе черно BMW със спуснати прозорци.От него се подаваше една руса глава с бяло лице.Момичето им се усмихна язвително.
-Загрявате за клоунското ви изпълнение в училище ли?-попита Саманта Форест и се изкиска лигаво-Пак ли ще има идиотски балони и крясъци?Моля ви,недейте,че отново ще получа прекалено много бръчки от смях!
Джейн и Сия се спогледаха и двете присвиха очи ядосано.Майкъл,който стоеше зад гърба на Джейн,сложи ръка на рамото й,усещайки,че момичето е на път да извърши нещо,за което ще съжалява.
-Млъквай,Саманта!-намеси се строго Дъстин-Нямаш никакво право да ги обиждаш.А сега се разкарай от тук.
-Както кажеш,Дъсти-тя се усмихна престорено мило и му намигна закачливо.Той само сви устни.-Какво,нима си забравил как те наричах,когато ме водеше в училищния килер?Точно така те наричах,Дъсти.
После BMW-то отмина,а Джейн и Фелисия се ококориха насреща му.
-Минало-отвърна рязко Дъстин и се качи в колата.Останалите трима го последваха,а Майкъл,който се чувстваше сякаш е попаднал на нова планета,просто поклати неразбиращо глава.

В час по физика бе скучно. Учениците бяха налягали по чиновете, а
професор Борд разказваше съвсем безмислен урок. Преди Дъстин седеше сам
на най-задния чин, но сега имаше нов събеседник- Майкъл. Двете момчета
бяха заети с друго занимание, далеч по-интересно от лупите. Те
обсъждаха Сия и Джейн.
- Е? Няма ли да й купиш още нещо, което да ми струва джобните за две
седмици?- подкачи го Дъстин и се захили при изчервената физиономия на
Майкъл.
- Ъ... мислиш ли, че й хареса?- несигурно попита русокосото момче, застанало на тръни за реакцията на Дъс.
- Ти шегуваш ли се? Направо я стопи. Момичетата обожават да им
се правят подаръци. Не видя ли как й светна личицето? Може и да не го
показва, но Джейни се хитра лисичка- при тези думи той се засмя.- Но не
е само тя! Всичките жени са такива. Точно затова си пад...ъм, харесвам
Сия. Тя показва истинската си същност. Колкото и откачена да е.
- Но не отричаш, че си падаш по Сия, нали?- попита Майк, предвиждайки отговора.
- Не, не отричам. Наистина си падам по нея.
Момчетата се захилиха и усетиха, че са прекалили. Целият клас се бе обърнал към тях, а господинът ги гледаше сърдито.
- Свършихте ли, Томас?- попита ядно той.- Сега може ли да продължа? Имам съобщение за вас.
Класът замълча, а Майкъл се обърна към Дъстин, като завъртя очи. Г-н
Борд прочисти гърло, почеса брадичката си и продължи боботенето си.
- Надявам се, че всички обичате да пътувате извън страната и да се запознавате с хора от различни нации. Сега е вашият шанс. Специално за вас, вие, дванадсетокласниците и единадесетокласниците, се организират разменни начала. Мисля, че всички ще искате да видите Айфеловата кула отблизо и да опитате чудните френски сирена. Да, ученици, екскурзията е до Париж. Идеята е да се настаните в семейства, но все още не е решено. Ще се проведе от 1 до 8 август. Точно сега информират единадесети клас. Единственото, което не е добро за вас е, че ще се изберат най- добрите ученици в училището. 5 момичета и 5 момчета.
В този момент звънецът би. Всички станаха и грабнаха нещата си бързо. Майкъл и Дъстин излязоха първи от стаята, бързайки да слязат на обяд, за да поговорят с момичетата. Дъстин говореше, че ако не ги вземат, ще подпали училището.
Столът бе препълнен с жужащи ученици. Явно мълвата за екскурзията се бе разпространила ужасно бързо. Дъс видя, че Сия му маха с ръка от тяхната маса, а Джейн седи до нея. Запътиха се към тях и Дъстин усети погледите впити в гърба си. Вече не им обръщаше внимание.
- Пич, защо всички те гледат?- недоумяваше Майкъл. Дъстни поклати глава и се засмя.
- Хей, дечко!- поздрави той и се намести до Фелисия.
- Не съм дечко! Само малко.- възпротиви се тя и напъха половината ягода, която ядеше, в устата на момчето, за да млъкне.
- Хей! Чухте ли новината за Париж? О, ще бъде чудесно ако отидем всички.- зарадва се Джейни.
- Джейни, мила, помниш ли нещо? Че никога няма да ме пуснат, може би? Или пък, че имам ниски оценки по тригонометрия?- намеси се иронично Сия.
- Ъъ. Май да.
- И да ме вземат, и да не ме вземат, работата е една и съща. Пак ще сте без мен. Ако отидете, искам да ми се обаждаш всеки ден и да ми купиш нещо!- закани се с пръст червенокоската и забучи пръста си в нищонеподозиращият Дъстин.- Това се отнася и за теб, господинчо! Посмей да ми се върнеш без подарък!
- Сия, ще те пуснат, спокойно. Не, мисля си за друго. Трябва да успея да изгоня татко от вкъщи за няколко часа. Мисля да си направим филмов маратон.- каза той и смигна на Джейн.
- Знаеш ли, Дъс, мислех си го съвсем наскоро. Нашите ги няма този уикенд, направ елате да спите вкъщи. Донесете всичките филми, които ви харесват и сме готови.
- Страхтна идея! Браво, Джейни, добре си го измислила!- похвали я Сия.- Този път ще дойда!
- Хей, ама това...
- Тихо, Дъстин.- скастри го набързо червенокоската.
Момчето обидено загриза ябълката, която държеше и не можеше да не се забележи тъжната му физиономия.
- Добре де, твоя идея беше.- съгласи се Фелисия и лицето на Дъстин грейна. Той я загъделичка и двамата се засмяха...
- Хей, Дъсти!- обади се сладникав глас. Ужасно познат сладникав глас.- Какво правиш? Чу ли за пътуването? На бас, че ще ни вземат. А пък нали знаеш... Париж е столицата на любовта.
- Саманта Форест, затвори си проклетата уста, за да не я затворя аз.- изкрещя Джейни и стана. Изглеждаше ужасно заплашителна. А Сия... о, за Сия "ужасно заплашителна" бе лека дума. Ужасяваща. Страховита. Изпепеляваща. Сякаше бе готова са убие Саманта с поглед.
- Сега ще ме чуеш. Искам да си на радиус 300 метра от мен и от приятелите ми. Иначе, обещавам ти, косицата ти ще бъде дарена за бедните в Сомалия!- каза Сия спокойно с глас, от когото лъхаше омраза.
- Саманта. Разкарай се.- каза Дъстин и задърпа Сия. Направи знак на Майкъл да дръпне Джейни надолу, защото хората я гледаха странно.
- Извинявайте за това...- засрами се Сия.- Просто съм ужасна, когато се ядосам.
- Аз си го знам вече... теб няма да те ядосвам никога! Сия, изплаши ме. А сега, оставим глупавите пластични кукли и да поговорим сериозно. Джейни, кога ще се съберем?

Вечерта след избирането на заминаващите за Париж,Джейн,Сия,Дъстин и Майкъл се събраха за своята филмова вечер в дома на Джейн.Родителите на Чеймбърс бяха заминали за цялата седмица,оставяйки дъщеря им да се грижи за дома.Тъй като училището свършваше след по-малко от две седмици,учителите вече бяха спряли да ги товарят с домашни и четиримата приятели имаха много свободно време.Ето защо при първа възможност решиха да изпълнят плана си за парти с приспиване,допълнено от една филмова вечер.
Фелисия пристигна в дома на приятелката си първа.Като носеше под ръка голямо светлозелено одеяло и чанта с принадлежности за баня,тя трсна шумно вратата след себе си.
-Джейни!-изпищя Сия,усещайки,че ще изпусне товара си.Джейн изтича в коридора,за да й помогне и когато взе одеялото,веднага забеляза,че под дългата червена жилетка на Сия се криеше жълта нощничка с нарисувани цветчета във всякаква форма.Ухили се шикоро.
-Прекрасна си!-усмихна й се мило Джейн и я поведе към хола.По пода пред дивана бяха наредени около 6 купи с пуканки,безброй бутилки от кола и огромни пакети с желирани бонбони.Одеялата и спалните чували бяха оставени по-настрани.Плазменият телевизор беше включен на някакво френско предаване.
Сия се настани пред едната от купите и започна да яде бързо.
-Има пица-съобщи Чеймбърс засмяно.
-Какфа пича?-попита с пълна уста Фелисия и очите й се ококориха щастливо.Приятелката й се ухили.
-От любимата ти със сирене и бекон.
-Ишкам!-извика Сия и все още дъвчейки,побърза да отиде към кухнята.
Точно тогава се чу звънецът на входната врата и Джейн,прескачайки всички препятствия от храна,отиде да отвори.Майкъл и Дъстин стояха от другата страна,натоварени с всевъзможни багажи.Освен че си носеха дюшеци,се виждаше,че носят също така кърпи,чаршафи и калъфки за възглавници.Момичето вдигна любопитно едната си веждата,докато усмивката се разливаше по устните й.
-За колко примитивна ме имате?-попита ги направи,поемайки част от нещата-Тук има кърпи,чаршафи и калъфки.Не живея в пещера.
-Просто за всеки случай-намигна й развеселено Дъстин,продължавайки към хола с товара си.Майкъл влезе след него и прегърна с една ръка Джейн.
-Благодаря за поканата,Джейни-каза той ухилено и също влезе навътре.Момичето се изчерви като домат,но го последва,без да казва нищо.
Около половин час по-късно,четиримата бяха насядали на земята пред телевизора с пица в ръка.Очите им бяха приковани в „Последен изход 2”,а устните на момичетата потрепваха нервно от страх.Когато главата на една от героините се откъсна от тялото й в асансьора,Джейн изпищя силно и скри главата си в рамото на Майкъл,който подскочи от рязкото движение.
-Мразя.Този.Филм-изписка Джейн,а Майк,опитвайки се да бъде добър джентълмен,я прегърна през раменете,притискайки я по-силно до себе си.
Фелисия,която принципно не гледаше страшни филми,стоеше с отворена уста и поглъщаше огромни количества пуканки.Когато Дъстин понечи да си вземе от нейната купа,момичето го плесна през ръката,без да отделя поглед от екрана.Момчето се ухили и прошепна едно „дечко” в ухото й.
-Фелисия не дели храна-каза му Джейн,която се бе освестила и сега гледаше любопитно към Дъстин.
-Разбрах-кимна й засмяно той-Само че аз съм гладен,а определено няма да се наям с желирани бонбони.
Джейн поклати глава разбиращо и се изправи.Дъстин я последва като по команда и двамата отидоха в кухнята да намерят нещо за ядене.Домакинята се започна да отваря кухненските шкафове един по един,гледайки любопитно във всеки от тях
-Е,ти и Сия,а?-попита с усмивка Джейн след малко,докато се протягаше да стигне кутия с шоколадови бонбони на последния ред в шкафа.
-Ти и Майк,а?-върна й го Дъстин ухилено,приближавайки се до нея,за да й помогне.Той забеляза,че момичето се изчерви засрамено.-Няма нищо лошо,Джейни.
-Знам-промълви тя и тръсна глава,вадейки продукти от фризера-Ще си направим сандвичи,става ли?Май съм забравила да взема друго от магазина.
-Разбира се.Майк!-извика Дъстин-Ела да ни помогнеш за храната!
Момчето се озова при тях няколко секунди по-късно.По изражението му си личеше,че умира от любопитство да разбере за какво са си говорили преди той да се появи,но изглежда щеше да почака още малко преди да разбере.
Тримата започнаха да правят сандвичите по най-бързия възможен начин.Джейн мажеше филийките,подавайки ги на Майкъл,който слагаше в тях топено сирене,кюфте и зеле,а Дъстин ги затваряше с друга филия и ги загъваше в салфетки.Направиха си цяла дузина преди да се върнат в хола.
Когато се озоваха там,обаче,филмът беше свършил и Фелисия замислено клатеше глава,този път дъвчейки желирани бонбни.Джейн се настани до нея и грабна бонбоните от ръцете на приятелката си.
-Хей!Върни ми ги!
-Няма,мой са си-оплези й се Чеймбърс заядливо и се зясмя на изражението на Сия.Фелисия сви устни и погледна умолително приятелката си-Когато отидем в Париж,ще ти купя многооо бонбони,обещавам.
-Ако отидем в Париж-усмихна се тъжно другото момиче-Съмнявам се,че ще успея да дойда.
-Какво?!Та теб те избраха!-извика Дъстин,който се бе настанил от другата й страна и дъвчеше усилено един сандвич-Та това е невероятна чест!Ще представяш училището ни и бла-бла,а и ще си с нас за седмица,без родители!
-Знам.-отвърна Фелисия и вдигна рамене-Просто не съм сигурна,че мога да си го позволя,а и родителите ми са против да ходя сама в друга държава на друг континент.
-О,Сия!-писна Джейн и прегърна приятелката си през врата,притискайки бузата си до нейната-Ще направим,каквото трябва,за да те пуснат!Ще им се молим на колене,ако трябва!
-Определено искам да видя това-засмя се зад гърба й Майкъл и Джейн го удари по рамото с юмрук.Лицето й изглеждаше заплашително,затова момчето просто вдигна отбранително ръце в знак на мир.
-Джейни,мила,ще се постарая,но нищо не мога да обещая-промълви Сия-Освен това няма да е кой знае какво освен,че ще посетите Париж.Все пак Саманта,Кайл и някои от сбирщините им също ще са там.
-Не говори глупости!Знам,че обожаваш Париж,да не говорим,че никога не си отдавала толкова значение на компанията,щом сме двете!
Фелисия я погледна ухилено.
-Да,така е..Обещавам,че ще се постарая!
-И по-добре да е така-намеси се Дъстин,прегръщайки Сия през раменете-Не мисля,че сме готови да заминем за Париж,без нашата Фелисия.
-Благодаря,Дъсти-усмихна му се момичето,облягайки глава на рамото му.
-За нищо,дечко-засмя се момчето нежно.По лицето му се личеше колко е щастлив от това да е близо до любимото момиче.

Джейн им се усмихна нежно и хващайки ръката на Майк,го изведе от стаята.Според нея Фелисия и Дъстин имаха нужда да останат за малко насаме.Двамата се озоваха в трапезарията.Беше голяма стая с красива дървена маса и столове около нея.Имаше шкафове,пълни с красив порцелан,а по стените висяха картини.На земята беше разстлан красив персийски килим.Майкъл се усмихна,докато се оглеждаше наоколо.
-Харесва ли ти?-попита засмяно момичето,покатервайки се върху масата.Остави краката си да се люшкат под нея.
-Много.Имаш красива къща.
-Мама много се грижи за интериора ни,като че ли това е най-важното нещо.-обясни Джейн,вдигайки рамене-За мен лично няма голямо значение.
-Да,и за мен.А родителите ми винаги са смятали,че начинът,по който изглежда домът ти,представя същността ти.-отвърна Майкъл,приближавайки се до нея.
Джейн се усмихна и наклони глава на една страна.
-Къде си живял преди да дойдеш тук?
-Баща ми беше адвокат във Флорида.Имахме апартамент в центъра и беше прекрасно.Само че в един момент решиха,че ще преместят фирмата му тук,в Джързи и ние се принудихме да се преместим заедно с нея.Беше тежко,защото оставих целия си живот там.Всичките си приятели...
-..гаджето ти?-полюбопитства Джейн,а момчето се засмя.
-Не,не.Имах връзка с едно момиче малко преди заминаването,но осъзнах,че тя не беше за мен.
Джейн се усмихна,осъзнавайки,че не е трябвало да пита това.
-Съжаляваш ли,че дойде в Джързи?-попита го след няколко минути тишина.
Майкъл застана пред нея и се ухили.
-Ни най-малко.Тук срещнах много приятни хора и никога не бих съжалявал за това,Джейни.Никога не бих съжалялвал,че срещнах теб..-той замлъкна за момент,а после бързо допълни-...Дъстин и Сия.Вие сте невероятни приятели и не бих ви заменил за нищо.
Джейн издаде от онези типични за момичетата „оооо” и разпери ръце за прегръдка.Майкъл прие предложението и и се приближи до нея,обвивайки ръцете си около талията й.Тя го притисна до себе си и прошепна в ухото му:
-И ние никога няма да съжаляваме,че те имаме тук с нас,Майки.
Той се отдели от нея и въпреки това не я пусна.Вгледа се в очите й за момент и почувства,че потъва в тях.Джейн го гледаше втренчено,бузите й бяха поруменели и хапеше долната си устна.Майкъл й се усмихна нежно и се наведе към нея.Джейн разбра,че всеки момент щеше да я целуне.Затвори очи..
-Майк,Джейн,къде сте?!-гласът на Дъстин ги прекъсна малко преди целувката и Майкъл се отдръпна смутено от нея.Джейн наведе глава и се засмя нервно.
-Да се връщаме-предложи рязко,скачайки от масата.
Момчето закима утвърдително и я последва към дневната.

Студената сутрин освежи Дъстин. Той излезе нетърпелив от дома си. Днес се очакваше да бъде страхотен ден. Почти колкото вчерашния. Видя, че Майкъл го чака на отсрещната пресечка и му махна. Повика го и го задърпа към гаража на сем. Томас. Майк гледаше недоумяващо и Дъстин се засмя.
- Почакай да видиш- каза му развълнувано той.- Просто почакай.
Имаше нещо странно в очите му. Сякаш притежаваше нещо, което би пазил с живота си.
-Човече, изглеждаш все едно Сия е застанала в гаража ти- отбеляза Майкъл. Дъс се засмя нервно и промълви нещо от сорта на "Де да беше така".
Бялата врата на гаража бавно-бавно се отваряше. Дъстин бе много нетърпелив. И сега се виждаше защо. В малкия гараж беше паркиран чисто нов мерцедес. Майкъл онемя при вида на колата.
- Подарък ми е от нашите. По-точно от мама. Татко само доплати. Отвориха завещанието.
- Завещание? Чакай малко...- поде Майк, но беше изтикан от Дъстин, който се качваше в колата, а приятелят му направи същото. Дъс запали двигателя и завъртя волана. Потеглиха. Единственият звук по пътя беше ръмженето на колата. За нула време стигнаха домът на Джейн. Фелисия тъкмо влизаше. Момчетата решиха да ги изчакат отвън.
След малко от домът на Чеймбърс излязоха момичетата. Сия беше удивителна. Червената й коса се люлееше зад нея. Джейни не й отстъпваше. Беше облякла синята рокля, подарък от Майк. Дъстин се обърна към приятеля си и се захили. Той седеше безмълвен, вторачил очи в Джейн. За да им привлече вниманието, Дъс натисна клаксона два пъти и излезе от колата.
- Хей! Може би искате да се запознаете с превоза си до училище- провикна се той. Джейн и Сия се обърнаха и зяпнаха. Погледнаха се една друга и изпищяха. Затичаха се към Дъстин и му се нахвърлиха отгоре да го прегръщат.
- Ама... ама... това е невероятно!- изпищя Сия и се завтече да разглежда колата.
- Значи така, Томас. Ще го раздаваме тежкарската, а?- скептично попита Джейн, повдигайки театрално вежда.
- Разбира се.- отговори момчето със следа от смях в гласа.
- Харесва ми! - изсмя се момичето.
Двамата влязоха в колата и потеглиха. Сия и Джейн седяха отзад и бъбриха как ще реагират съучениците им при вида на превоза им. Достатъчно им беше, че бяха с Дъстин. От аутсайдери, Сия и Джейни се превърнаха в най-обсъжданите момичета в училище. Не че им пукаше.
На училищния паркинг беше голям купон. Кайл и Саманта гледаха така, сякаш имаха нещо завряно в гърлото. Всички бяха толкова изненадани. Майкъл се засмя пръв на тълпата, когато излязоха от колата.
Още с влизането си в училището, директорката Мелъни Фокс, ги подбра и ги закара в кабинета си. Майкъл седна до Джейн, тя до Сия, а Сия- до Дъстин. Изглеждаха така, сякаш са ги хванали в крачка.
- Не се безпокойте, деца, няма да ви наказвам. Тук сме, за да говорим за екскурзията до Париж. И, госпожице Скреч, не се безпокойте. Ще дойдете с нас. Пътуването ще се проведе на 13 юни и ще трае 8 дни. Заминавате заедно с г-ца Кейт Робъртсън. Ще пътувате със самолет, който тръгва в 4:35. Най-вероятно ще се съберете тук, в училището и после ще тръгнете, но за това трябва да се разберете с Кейт. Ще бъдете настанени в хотел. И има едно правило. О, не, две са. Първото е, че не можете да сте в стая момиче с момче. А второто... искам да чуя, че сте се забавлявали ужасно много.
След тази дълга реч, директорката се усмихна мило и ги изпрати навън.
На обяд те седнаха на обичайната си маса. Разговорът им се въртеше около новата кола на Дъстин и екскурзията до Париж. Четиримата бяха толкова развълнувани, че не можеха да хапнат нищо. Единствено Сия замислено ядеше своята ябълка и клатеше глава.
- За какво мислиш Сия?- попита Дъстин. Момичето обърна глава към него.
- За предстоящия следобед. С Джейни ще ходим по магазините- съобщи тя.- А после ще се отбием за понички.
- Чудесна идея! Да сте си само двечките. Всъщност си мислех с Майк да наминем през музикалния магазин. Искам нова китара. Какво ще кажеш, Майк?
Момчето кимна и отново зарея поглед. Джейн размаха ръце пред лицето му, но той не помръдна.
- Майк? За какво си мислиш? – попита тревожно тя. Майкъл вдигна поглед, не отговори и тихо попита Дъстин:
- Какво завещание? Каза ми, че колата е подарък от майка ти. Баща ти само е доплатил. И каза, че са отворили завещанието. Завещанието на майка ти. За какво ставаше въпрос?
Лицето на Дъстин видимо помръкна. На челото му се появи бръчка, а очите му се насълзиха. Тръсна глава и видя, че Сия го гледа тревожно.
- Няма значение- пророни той тихо. Сия тръгна да отваря уста.- Не, Сия, не сега Не днес. Някой друг път.
Джейн, Майк и Сия кимнаха едновременно. Сия погледна Джейн по странен начин. Чу се звънецът и Дъстин стана мълчаливо. Той тръгна сам към следващия си час. Сия понечи да го последва, но Джейн я дръпна настрани.
- Остави го сам за малко.- посъветва я тя и прегърна приятелката си.

14.
Парите не са най-важни
_____________________________

Майкъл вървеше сам към парка.Беше следобед.Искаше малко да остане сам.Седна на една пейка.Ветрецът подухваше леко.Малко разведри жегата,която цареше в Ню Джърси.Температурата бе достигнала 32 градуса по Целзий,което си беше доста.Момчето свали лекото си марково яке.На яката се виждаше шарката на Burberry.Да,така си беше,Майк получаваше скъпи дрехи,скъпи неща.Но не беше глезен.Даже си мислеше,че може да живее и без скъпи маркови парцалки.Пъхна ръце в джобовете на тъмносините си дънки.Слънцето печеше право в лицето му.Е,затова бяха слънчевите очила.Сложи поредната си маркова вещ.На рамката пишеше със ситни букви D&G,което означава Dolce and Gabbana.Няколко момичета го гледаха и му се усмихваха,намигваха,но на него не му пукаше.Бе свикнал момичетата да го харесват.Във Флорида дори бе най-харесваното момче.Но не му пукаше.Не му пукаше.Слънцето печеше много силно,когато...
-МАЙКЪЪЪЪЛ!-чу се вик,който разтресе парка,едва ли не.
Силует се бе запътил към него.Това беше Дъстин.Той му махаше от километри.Не се виждаше ясно,че е той,защото слънцето грееше ярко,но Майк го разпозна.Новодошлото момче седна на пейката до него.
-Какво ти е,бе мееен?-попита го той и се засмя.
-Нищо.-отвърна простичко русокосото момче с тих тон.
-Абе,братле,тука много пече.Дай да се преместим на оная пейка.Еееееййй там!-посочи Дъстин пейката на другия край.
Речено-сторено.Отидоха на другата пейка,но това не оправи настроението на синеокия.
-Майк,какво ти е?-попита го отново Дъстин.
-Притеснявам се.-отговори кратко момчето.
-За какво?
-Ами,за роклята,която подарих на Джейн.Дали й е харесала?-зададе въпроса си Майкъл.
-Човек,базикаш ли ме?Вече ти казах,тя полудя,когато я видя.
-Да,но...Не знам как да я впечатля.А искам!
-Ами,купи още от онези подаръчета,които струват колкото мен,целия взет заедно и готово.-смигна му Дъстин,а Майк се засмя истински,с глас и чувство.
-А,ето го този Майкъл,който чаках!-каза Дъс,доволен от резултата.
Настъпи мълчание.Чуваха се само детските викове и румоленето на дърветата,които леко се поклащаха и листата им падаха на земята.
-Но само с материални неща нищо няма да стане.Пък и ще рече,че й се подмазвам.А и...видя ли колко трудно взе синята рокля?
След като изрече тези думи,Майк се замисли.Спомни си колко бе красива Джейн.Невероятно красива.Като принцесата на мечтите му.Като принцесата от приказките,че и по-хубава.А сама по себе си роклята не беше нещо особено.Пък и той можеше да я зарадва.Поне за миг да види онази щастлива и радостна усмивка на лицето й,която се появи след като й подаде пакета.
-Не е вярно,просто много се притесняваше.Никой не й е правил подобен подарък.Не видя ли как се изчерви?Не познаваш Джейн толкова добре,колкото си мислиш.-подсети го Дъс.
-Аз въобще не я познавам,Дъстин...
След това безмълвен,Майкъл стана.Тръгна с ръце в тъмносините си дънки.
-Майк,къде отиваш?
Но той не отговори.Вървеше и вървеше.Скоро излезе от парка.Тръгна по малката закътана уличка,където беше бутикът.Любимият бутик на Джейн,от който той купи роклята й.Загледа витрината.Онази синя рокля още стоеше.Но тя не беше нищо особено.Не беше нищо особено.
По едно време,Майкъл тръгна към дома си.Влезе бавно.Нямаше никой.Сабу обувките си.Започна да се изкачва плавно по стълбището.Сякаш бе уморен.Но в същото време бе ужасно скапан от жегата днес.А и от размислите.Стигна втория етаж и отвори бялата дървена врата.Намери се в стаята си.Легна на леглото.Гледаше към вентилатора,който беше на тавана и все още си мислеше...

15
Това, което ни забавлява, ни държи будни.
_________________________

-Дъстин,смени канала-помоли за пореден път Джейн,която се бе облегнала унило назад.Косата й бе вързана на висока опашка,а сините й очи изглеждаха по-уморени от всякога.
Момчето я погледна изповед вежди.Сия,която спеше на рамото му,се поразмърда леко от движението,но продължи да спи като бебе.Дъстин придърпа одеялото над рамената й
и продължи мудно да сменя каналите.
Четиримата се бяха събрали в дома на Дъстин уж да обсъдят предстоящето пътуване.Това „обсъждане” се бе превърнало в малко пижамено парти и те така и не заговориха за пътуването им към Париж.Не че не ги
вълнуваше,напротив,просто така се бяха отнесли,че беше излетяло от ума им.Беше вече 1 през нощта.Майкъл,който бе най-уморен от всички,бе заспал пръв с глава в скута на Джейн.Дъстин услужливо му беше донесъл одеяло,но когато осъзна,че и Сия е на ръба на силите си, донесе й второ.Сега бяха останали само той и Джейн, която
изглеждаше на път да заспи седнала,докато очите й се бяха впили в екрана. Вече повече от 15 минути не можеха да намерят нищо по телевизията.
-Просто се откажи-каза след малко момичето и се прозя широко. Дъстин поклати глава, натискайки на следващата програма. Изведнъж на плазмения телевизор изникнаха две боричкащи се фигури на голям бял ринг.
-Джейн?- Момчето се ококори срещу екрана, а усните му се бяха извили в усмивка.-Това наистина ли е, каквото си мисля?
Джейн вече се заливаше в безмълвен смях. Лицето й
бе почервеняло от опитите да се сдържи. Дъстин също се ухили широко, връщайки поглед към екрана. На него бяха изборазени двама масивни борци, единият малко по-пълен от другия. Удряха се взаимно, блъскаха се във въжетата на
ринга... всичко изглеждаше жестоко.
-Ауч. Не вярвам да го е заболяло. Виж колко е изкуствено!- шепнеше Джейни. Дъстин бе зареял поглед в телевизора, докато двамата мъже се биеха. „Същинко ходещо и ритащо торнадо! И той прилага Обрат на съдбата! Това трябва да е боляло!” чуваше се гласа на коментаторът. Джейн се захили.
-Ъм, Джейни? Помниш ли Ракиши?- прошепна Дъстин и замалко да се разхили.
- То това нещо забравя ли се?- изхили се момичето и му намигна.- Помниш му култувия номер?
Двамата се спогледаха и казаха едновременно:
- Залезът на слънцето, дупе в лицето!
Тийнейджърите се разхилиха шумно и Сия се размърда. Измънка едно „Тихо!” и отново заспа въху рамото на Дъстин. В това време, по-пълният от двамата кечисти риташе противника си в корема.
- Давай, шишко, наритай го! – прошепна Дъстин и се засмя
тихо. Джейни не успя да се удържи. Тя избухна в пристъп на истеричен смях, с който събуди Майк и Сия. И двамата започнаха да мърморят от шума.
-Ей сега свършва!-обеща Джейн през смях,а от очите й бяха пълни със сълзи.-Хайде,лилавокоско,можеш!
-Джейн,в косата му има и други цветове-поправи я засмяно Дъстин,а момичето му метна поглед пълен с пренебрежение.
-Добре,г-н не-мога-да-си-задържа-забележките-за-себе-си.
Дъстин се ухили широко,връщайки поглед върху екрана.ю
-Ии той печели!Ухууу-Дъсти вдигна ръце във въздуха,издавайки странни гърлени звуци.Джейн се кикотеше,облегнала глава назад,а Майк и Сия бяха запушили ушите си с ръце.
-Колко жалко,че свърши-промълви Джейн след малко,а после се разкикоти-Определено вече няма да мога да спя обаче.
-Да,и аз-отвърна замислено Дъстин,а после се обърна към нея.В очите му се личеше,че има нова идея-Един Супер Марио?
Момичето се ококори насреща му.След малко се ухили широко.
-Дадено.Но да не плачеш,че съм те победила!

16
Хората се променят и забравят да си го кажат един на друг
_________________________

След предишната вечер, Дъстин и Джейн бяха настанили Сия и Майкъл в стаята на бащата на Дъстин. Той и Джейни седяха до късно пред телевизора, обсъждайки шоуто.
На сутринта в къщата на сем. Томас миришеше на палачинки. Тъй като младежите не можаха да заспят, Дъстин реши да покаже на Джейн готварските си умения. Момичето държеше топло кафе, изглеждаше сънена и бе с рошава коса. Дъстин бе пълната противоположност, дори не можеше да се каже, че са прекарали нощта на едно място. Той бе бодър, ръсеше шеги на поразия и току-виж обръщаше палачинките.
- Признавам ти го, Дъс! Умееш да готвиш.- отбеляза впечатлена Джейни и отхапа лакомо. Точно тогава тя ококоро очи и се засмя гръмко. Дъстин се обърна и остана поразен. Причината бе Сия. Тя вървеше като сомнамбул, надушила палачинките. Момичето отмести поглед от тях и погледна готвачът. С бавна стъпка се приближи до него и го прегърна.
- Обожавам палачинки!- възкликна тя.
- Мда, и аз. Между другото, Сия, косата ти прилича на купа сено, но ми харесва. Има си чар.- засмя се момчето.
- Ако ме извините, ще отида до банята. Сутрешния ми дъх не е от най-приятните.
Дъстин и Джейн се засмяха. Ето че се задаваше следващата атракция- Майкъл.
- Уу, палачинки!- отбеляза той спокойно, но тона му внезапно се смени.- Кой садист ме сложи на едно легло със Сия? Боже, как рита това момиче...- оплака се той и вдигна левия си крачол. От там се подаваше нова-новеничка лилавееща синина. Дъстин се захили за пореден път, а Джейн се подсмихна. Знаеше как се чувства Майкъл.
- Като говорим за вълка, а той в кошарата. Добро утро, итащо чудовище! Не ме остави да спя! - оплака се Майк отново, но Фелисия не му остана длъжна.
- Може би щеше да заспиш, ако не бе престанал да повтаряш "Джейни, Джейни, Джейни"!!- разпищя се тя.
Джейн и Майкъл станаха мораво-червени, а Дъстин се разхили още повече.
- Сия, какво стана със сеното? - жално попита той и едва успя да сдържи смеха си.
- Млъкни, Дъстин! И ако обичаш, подай ми онази палачинка.
Младежите продължиха да се хранят впуснати във весели разговори. Единствено Джейни седеше безмълвна.
- Хей, усещате ли, че след два дни ще сме в Париж?- пророни тя.
- Мдаа, обмислям го- провлачи Сия.- Боже мой, Дъстин, това нещо е удивително!
- Знам, знам. А после да не кажете, че не мога да готвя.

Няколко дни по-късно

Летището в Ню Джърси бе претъпкано както винаги. Хората бяха лепнали на лицата си уморени и сънливи физиономии.
Единствено четири тийнеджъри бяха с бодри лица. Сия бе облякла тъмни дънки, стеснено в краката, красива блуза в синьо и зелено, и бе помъкнала голям куфар след себе си. До нея бе Джейн. Тя бе пуснала косата си свободно и влачеше по-малък куфар. Момичето бе облякло зелена блуза, върху която имаше красив надпис. Джейн носеше дънкова чанта в ръцете си, на цвят като сивите й дънки.
Най-открояващ обаче, бе Дъстин. Той бе разкопчал бялата си риза до средата, а ръкавите бяха навити нагоре. Неговият куфар бе най-голям и точно това бе темата на разговорът им.
- Не знам какво толкова си помъкнал, Дъс. Половината неща няма да ти трябват.- смееше се Джейни, а Сия не можеше да си поеме дъх.
- Стига де хора! Престанете! Ще видите вашия сешоар като се развали. После от кой ще искате?

Джейн се отпусна във ваната,поемайки дълбоко въздух.Косата й се разпиля зад нея,а пяната я обгърна и тя най-сетне се почувства добре.След полета имаше чувството,че цялото й тяло бе натъртено от неудобните седалки в самолета.Освен това имаше нужда от сериозна почивка.Предишната вечер не бе успяла да спи от вълнение.
Вече се бе настанила при приемното си семейство.По случайност щеше да живее заедно с Дъстин за следващата седмица.Очевидно ги бяха подреждали по азбучен ред и те се бяха паднали в едно и също семейство.Семейство Оливие бяха мили и добронамерени хора,които обаче нямаха деца.Мариан Оливие беше преподавателка по английски във френското приемно училище и на драго сърце се бе съгласила да вземе две деца в дома си.Джейн и Дъстин бяха изключително щастливи от стеклите се обстоятелства.Домакините им бяха изключително добри с тях и освен това им бяха освободили най-голямата стая в апартамента,който се намираше точно на центъра на Париж.От прозореца си можеха да видят Айфеловата кула и парка под нея.Двамата американци просто не можеха да се нарадват на късмета си.
Следва като бяха разопаковали нещата си,Джейн първа влезе да се изкъпе.Дъстин стоеше и четеше някакво списание от самолета,изпънал дългите си крака на леглото.Изведнъж момичето чу нечий телефон и предположи,че е този на Дъсти.
-Хей,Джейни?-тя чу гласът му откъм врата и се усмихна,сгъстявайки пяната около тялото си.
-Влез,Дъсти-подкани го ухилено-Спокойно,нищо няма да видиш.
Момчето открехна вратата и се ухили дяволито.
-Майк туко що ти писа.
Джейн го погледна изненадано.
-Каза,че момичето,при което е отседнал,е много мила и има като твоите очи.-той се усмихна на физиономията на Джейн,която беше нещо средно между разочарование и обида-О,и добавя,че ужасно му липсваш.
Тя се изчерви от последния коментар,запращайки малко пяна по момчето.Дъстин се разсмя.
-Хей,Джейни-каза след малко той,настанвяйки се на стола до мивката-Не е ли малко странно,че ще живеем заедно,докато Фелисия и Майкъл са на другите краища на Париж?
-Ще ги видим още утре в училище,Дъстин-отвърна му нежно момичето-Освен това винаги съм мечтаела за по-голям брат.-те замълчаха за малко,а после тя продължи-Искаш ли да поговорим за Саманта или ще чакаме тя да започне да ни го натяква от утре?Нали знаеш,че в училище се измъквахме,но тук няма къде да бягаме.
Той я погледна учудено.Поклати глава отсечено,после се почеса по тила.Движенията му бяха резки и нервни.Джейн сцупи устни.
-Няма да кажа на Сия.
-Много успокояващо-Дъстин се смръщи-Просто...се срещахме.Имахме и други отношения,които не са за разказване-гласът му беше дрезгав-Това е,не ме разпитвай повече.Саманта е едно от нещата в живота ми,за които съжалявам.
Тя кимна и му се усмихна окуражаващо.Знаеше,че не е много мило от нейна страна да го пита за миналото му,но рано или късно всичко това щеше да се разбере.А никога не бе харесвала изненадите.
-Радвам се,че не живеем в хотел-каза след малко,въздъхвайки силно-Тук е много по-добре,отколкото в някое забутано общежитие с ужасни легла и възглавници без пух!
Момчето прихна,по-силно отколкото очакваше.
-Да,какъв ужас,мис обичам-всичко-да-е-перфектно нямаше да може да спи без пухена възглавница!
Джейн му се оплези по детски.
-Не ме дразни,защото през нощта може да ти се случи случка!
-Това заплаха ли е?-той вдигна едната си вежда заинтригувано
-Определено!-засмя се момичето и му махна с ръка-Сега ми дай телефона и може да се връщаш в стаята.
Дъстин обаче не мислеше така.Той задържа телефона й в ръката си,кликайки на „Ново съобщение”.Прочисти гърлото си и започна да говори с лигав глас,набирайки съобщението:
-Майк,и на мен ми липсваш.Въпреки че не съм виждала друго момче с тяло като Дъстин,ти все още си единствен за мен.Пращам ти много ..-той я погледна засмяно,преди да продължи.Джейн бе отворила уста обидено,но и личеше,че иска да се разхили-...мокри френски целувки.Подпис:Джейни.
-ДЪСТИН ТОМАС,ТИ САМО ПОСМЕЙ!-изпищя от ужас Джейн и понечи да се изправи.Бързо осъзна,че е гола и седна обратно.-Дай ми телефона и не смей да пращаш това съобщение!-процеди през зъби,докато едва се сдържаше да не се разсмее.
-Накарай ме.-той й намигна,промушвайки се през вратата.
Джейн се хвърли след него,бързо обвивайки се в хавлията и го подгони надолу по стълбите към трапезарията.Мократа й коса сипеше капки зад нея,а виковете й успяха да уплашат и двамата Оливие.
-Колко е хубаво къщата ни да е огласена от детска глъчка-каза с въздишка Мариан,докато готвеше вечерята.
Жак,съпругът й,само поклати глава,продължавайки да чете вестника си.
Няколко секунди след това Джейн и Дъстин нахлуха в кухнята и последотелно се заковаха на прага.Мариан ги погледна с усмивка,но Жак изглеждаше ядосан.
-Вечерята ще бъде готова скоро.Защо не отидете горе да...се изсушите?-предложи нежно жената и двамата побързаха да се изнижат.
Джейн беше почти цялата в пяна,а блузата и панлоните на Дъстин бяха на петна от опитите на момичето да го докопа с мокрите си ръце.
-Ти си виновен-промърмори тя,но все пак се ухили.Той я прегърна през раменете,клатейки глава.Нямаше нищо по-забавно от това да имаш по-малка сестра.

На сутринта Дъстин се събуди пръв. Джейни мърмореше нещо в отсрещното легло и махаше с ръце. Бе прекалено рано, затова той остана да лежи в леглото. Не можеше да повярва, че в момента е в Париж, заедно с Джейни, Сия и Майк. Все още не бяха разгледали града, но нали затова беше днешния и утрешния, и следващия ден...
- Мм... нее... не... ъъм... не...
Момчето стреснато се обърна. Джейн шаваше в леглото си и стенеше, сякаш сънуваше кошмар. Имаше леки бръчки по лицето си и удряше някой с ръката си.
- НЕ!- изпищя момичето и се надигна разтреперана. Захлупи лице в ръцете си и тихичко захлипа. Дъстин стана безшумно и отиде до леглото на Джейн. Приседна до нея и я прегърна.
- Шшш, успокой се, всичко свърши.- прошепна й той и я заклати леко напред-назад. Джейни се облегна на него и заглуши хлипанията си в рамото му.
- И-и-извинявай, просто с-сънувах кошмар.- изви тихо тя и изтри сълзите си.
- Няма нищо, всичко свърши, спокойно. Не мисли за това. Мисли си как ще бутнем Сия и Майк в онзи голям фонтан, не му помня името. Ще бъдат толкова мокри, че няма да могат да ни подгонят. А госпожица Робъртсън ще се засмее.
Джейн също се засмя. Това я успокои до някаква степен.
- Хайде, лягай си, има още два часа докато изгрее слънцето.- помоли я Дъстин и тръгна към собственото си легло. Момичето се намуси, но си легна.
- Хей, Джейни, какво сънува? Защо беше толкова изплашена?- попита момчето и положи глава на дланта си.
- Теб.- пророни момичето.
- Благодаря ти за комплимента. Толкова ли съм страшен?- обиди се Дъс наушким.
- Не, не. Просто бях като външен наблюдател. Ти пътуваше в кола... и имаше жена и мъж с теб. Жената беше в напреднала бременност, а отзад седеше омърлушена твоя версия, само че умалена. И, и... и нак-к-края...- не успя да довърши Джейн и захлупи лице във възглавницата.
- Накрая черен камион ги блъска, жената почива на място, а аз се отървавам със сътресение на мозъка и нещо като ДЦП*.- Дъстин довърши вместо нея. Това го бе преживял.
- К-как така знаеш какво стана?- пророни момичето тихо и изненадано.
- Джейни, мила, сънят ти е епизод от живота ми.
Чеймбърс ахна силно и захлупи уста. Лицето на Дъстин се изкриви от спомена.
- Роден съм в Калифония. Израстнах там, но малко след четвъртата ми година нашите решиха да се преместят в Ню Джърси. По пътя стана катастрофа. Мама почина на място, заедно с бебето. Краката ми бяха затиснати от смачканата врата на колата и така в продължение на две години не можех да ходя. След това баща ми бе съсипан. Както и самият аз.
- Колата, завещанието на майка ти... о, Дъстин!- извика жално Джейн и отиде да го прегърне.- Защо не ми каза по-рано?
- Не е първото нещо, което казвам на хората. И, Джейни, не казвай на Сия и Майк. Ще не съм се решил да им кажа.
- Няма проблем, Дъс. Можеш да разчиташ на мен.
- Благодаря ти, Джейни.
Момичето се гушна в Дъстин и замълча. Ако някой ги видеше отстрани, би решил, че те са нещо повече от приятели, но всъщност не беше така. Дъстин обичаше Джейни като сестра и бе сигурен, че тя изпитва същото към него.

По-късно същия ден, Дъстин и Джейн излязоха заедно със семейство Оливие, за да разгледат града. Срещата на мисис Робъртсън и учениците бе вечерта, за да могат да се наситят на града подобаващо. След като колата на сем. Оливие спря пред всеизвестния мол, Джейн седеше в продължение на минута втренчена в магазина.
- Хайде деца! Имате 3 часа на разположение. Аз и Жак ще ви чакаме в близкия ресторант. Ето този!- посожи г-жа Оливие и се усмихна. Подаде на Джейн няколко банкноти и тя се ококори. – Похарчете ги добре!
Джейн ръгна с лакът Дъстин и му показа парите изумена. Момчето ококори очи и се засмя. Бутна Чеймърс вътре тръгнаха из магазина.
След малко осъзнаха, че няма да стане на тяхната и Дъстин предложи:
- Виж, Джейни, няма да стане така явно. След два часа да си тук. После ще обиколим за подарък на Сия и Майк.
Джейн мълчаливо се съгласи и двамата тръгнаха на различни посоки.

Два часа по-късно
- Джейн, къде си подяволите...- мърмоеше Дъстин недоволно, едва държейки торбите си. Видя, че Джейн се задава срещу него натоварена с покупки и каза весело:
- Ето на това му викам пазаруване!- засмя се тя. – Дори ти купих подарък.
Тя започна да тършува из торбите и накрая извади синя тениска със емблемата на СуперМен.
- Та-дааа!!!- извика тя и се засмя.- Надявам се да съм взела точния размер. Хайде, облечи я!
Дъстин се засмя и навлече тениската. Само да видеше той какво й е приготвил.
- Аз пък ти взех нещо по-просто.
Подаде й малка, черна кутийка. Джейн я отвори с треперещи ръце. Вътре бяха положени сребърни обици във формата на звездички. Момичето издаде от онези момичешки „ооо” и прегърна Дъстин.
- Хайде сега, да търсим подарък на другите...
Двамата младежи се втурнаха из магазините. След като избраха подарък, видяха че закъсняват и излязоха бързо от мола. Господин и госпожа Оливие ги чакаха отпред. Дъстин смело отбеляза, че Жак Оливие изглеждаше много впечатлен от голямата купчина торби на Джейн. Той се засмя тихичко и се качи в сребристата кола.




____________________________________
* ДЦП- Детска Целебрална Парализа- болест, най-често срещана при децата, когато мускулите на краката не могат да функционират. Не мога да ви го обясня по-така, тъй че... демек, парализа.