Разкъсаните страници на сътбата...

Една тъжна радост
16.04.2009
Ох,откъде да започна...От началото,разбира се.Днес е четвъртък...Имам чувството,че цялата седмица е пред мен и аз ще я прекарам седейки на компютъра по цял ден.Защо ли?Защото съм болна.Цяла седмица не ходя на училище.Лекарката ми каза във вторник,че трябва до Великден да си стоя вкъщи.Е,още по-хубаво.Стоя си аз и вече полудявам,но е по-хубаво вкъщи луд,отколкото на училище някакъв зубар.Нямам търпение да дойде събота или неделя,за да си купя ново колело,но от друга страна искам сега да е понеделник-началото на тази седмица.Нвм и аз вече ги пиша едни тъпотии...Дори и аз не знам какво пиша.Сутритна се изхлузих от леглото незабелязано и си включих лаптопчиту.Кво да прая цял ден?Само цъкам от форум на форум,от сайт на сайт пиша разни откачени глупости и постоянно чаткам.Пуснах си форума във списание,защото се видя,че вече никой не влиза,въпреки мижавите 103 потребителя.Много се гордея с това,което направих,защото ако се регистрират повечко
и да са редовни,че съвсем я закъсах.Беше мн тъп ден..Кво да се праи.Само слушам музика,чатя,цъкам от форум на форум и напрао полудявам.Е,какво да се прави...
Бай бай

Котетоо

16.05.2009
Мъка до болка

Днес като влязох във форума и се сетих от колко отдавна не бях влизала.И въобще не съм писала тука.Но нека си излея душата...Ужасно много обичам едно момче.Той е сладък,мил,готин,красив,омайващ...Винаги си прекарваме много готино заедно.Но проблема е,че е две години и няколко месеца по-голям от мен.Скъса с гаджето си и това много ме радва,въпреки,че е невъзможно да ме харесва.Само за него мисля,а когато го видя просто се разтапям.Ужасно готно се държи с мен.Имам един минимален шанс да ме харесва,но това ще е след няколко години...
Hugs and kisses
A